автор: Victoria-Rimoza

Посвещавам на дъщеря си, Марияна!

Красиво и волно танцувай
живота със сърцето рисувай,
най-вълшебното небе сътвори
и в дните си земни го закичи.
Под цветната дъга премини,
доброто пожелай си да победи,
под камък злите облаци приспи,
от криво огледало очите си пази.
Отключи катинара на земния рай,
от меда му щедро и на другите дай,
на съдбата клопките надхитри,
от мрака чер светлина сътвори.
Разлей вода пред клеветата,
да се подхлъзне и счупи краката,
щом падне, изгори й крилата,
заключи след нея вратата.
В бели темели слънцето вгради,
детелина четирилистна посади,
в дните ти сбъдване да се роди,
усмихнато небе над теб да блести.
Горчивото с прошка превържи,
обичай и враговете си дори,
и не забравяй, винаги помни,
дори от нула напред продължи.
От Евините ябълки открадни
любимия си с тях изкуши,
пожар бял в очите му запали,
с нечупливи криле го дари.
Научи го като птиците да лети,
да сбъдва най-дръзките ти мечти,
дори облачна да те прегръща,
в слънчева да те превръща.
Да ухае на празник тревата,
олтарено да пеят цветята,
да ти бъде верен твой роб,
да си само негова до гроб.