автор: Victoria

Дори хиляди пъти да ме раниш,
аз хиляди пъти ще ти простя,
обичам те и когато грешиш,
без теб съм като птица без крила.
Дори да мина през мрака на ада,
за теб в очите си слънце ще пазя,
оцеляла на нестинарска клада,
ще съм любов и когато мразя.
Дори друга в очите ти да пирува,
и душата ти с взлом да краде,
небе истинско ще ти нарисува,
единствено моето вярно сърце.
Дори ако денят ти прокърви,
а ти от светска суета обладан,
разбереш късно, че лъжата боли,
и се събудиш до нея, но сам,
не се страхувай , мен погледни,
и ще видиш пак нашето преди.
Дори кален дъжд в теб да вали,
спомни си. че мен още ме има,
като щедра и влюбена река,
от твоите нощи и от твоите дни,
с бяла целувка ще отмия калта,
начало ново ще бъдем аз и ти.