автор: rudin

И всяка нощ една весталка
(от где се взе и аз не знам)
сънувам в еротична свалка,
тъй както Бог я е създал.

Тревите шибат ни в лицето
навлезли във папур и пир.
Дългът втвърдява ме и ето
потъвам в блаженство и мир.

Тя пулса тъй ми учестява,
кръвта прелива в буен плам
и... полусънен осъзнавам,
че ще пера бельото сам...

И днес, навлезна ли в полето
до кръст в тревите дългокоси
у мен надига се кубето
и дълго, дълго тъй го нося.

А прeблажени са онези
весталки с мен в папура влезли!