автор: veniamin

Аз знам как всичко се разпада,
когато искаш да си пръв.

И уж се бориш като лъв,
а получаваш неочаквана награда.

Една разпадаща се плът,
която влачи своя кръстопът.

Аз знам, че няма неудачници,
когато има тих стремеж.
Но нека бъдем съзаклятници
на поетичния летеж.

И нека всеки следва леко
пътеките, от други извървени.
Така се стига по-далеко
от егото, полупияно.

1981 г.