автор: stallion

Ликург си взел две кученца от една и съща майка. На едното дал храна и пълна свобода, в рамките на панелената си колиба с груб дървен таван, а другото дисциплинирал и обучил да лови зайци в полята.
След време се събрали спартанците на кучешко изложение. Дошъл редът на Ликург, отвързал двете и тутакси, наученото на лов прагматично изловило заека, както и всяко куче от присъстващите дългоухи породи, включително клепоухите, след което гордо отказало бисквитка за награда. Ахнали мъдрите спартанци, пооскубали си брадите и разбрали, че истинската дисциплина няма много общо с правилото на дългите уши. Междувременно, второто куче си бе помислило, че е на банкет и сладко льокало бира, докато се подхилквало на брат си, че участва в пиянски свади. Присъстващите му хвърлили един поглед, след което помолили Ликург да им разясни как би могъл да обучи повече кучета, като първото, че дори и по-добре. Той по комунистически събрал съгражданите си около мраморната колиба на спартанските царе, взел една брадва и започнал да сече хиляди закони по позлатената дърворезба на тавана, на неразбираемо за високата гръцка култура клинописно писмо.

Скоро всички спартанци се заели дружно да кълцат луксозните си предмети и двете кучета, съответно, останали без бисквитки. Наученото на мързел попитало другото:
- Брат, я кажи как да върнем доброто старо време? Ти нали знаеш да ловиш зайци, може би, ако и аз занеса един на Ликург, ще ни дадат бисквитки. Я ме светни как?
- Бисквиталист! Недодялсоциалист! Не обърквай плана на шефа! Нали виждаш, че хората градят по-свястно бъдеще, като ни подражават добрите черти? Нищо ли не си научил от идеалите на дядо Херкуласи и баба Вълкирия?
- Е, щом така тоталитарно и всъщност, некомунистически, направо фашистки, ми пречиш на свободния избор, ще ида сам да си уловя..
- Добре, иди, само не ми наранявай животинките, понеже Ликург ще ги пусне отново в полето за утрешната ми тренировка. Просто трябва да хванеш заека много бързо, преди да е предупредил останалите.

Тръгнало дисфункционалното куче и стигнало насред полята, откъдето две големи уши смело се приближили и му казали: "Виж сега, дочух за какво си тук. Ама е безполезно да ме ловиш, наясно си, че Ликург ще ме пусне и въобще няма да си получиш бисквитките, понеже вече не ги произвеждат. Пък и зайците сме прекалено ценни за подобни сделки, понеже шефа ти ни използва за тренировки и наблюдава какви методи ще измислим, за да победим брат ти. Има един друг, много по-лесен начин сам да си произведеш бисквитки. Виждаш ли там онези зелени марули? Трябва всеки ден да береш по малко и да ги даваш на някое прасенце. Само ще ми оставиш една четвърт от марулите и на мене, понеже растат в моите земи. Не се тревожи, ще те ръководя как да береш правилно, ей там, от игрището за голф, с окосената тревичка. Офиса ми е под флагчето."

Съгласило се продажното куче, понабрало марули и се върнало в покрайнините на града. Там срещнало брат си, който носел току-що подострената брадва на шефа. Отишли при изморените спартанци, законодателят я взел и казал: " Янг, добро куче... Ин, а ти какво си донесъл за комунизма?"
Ленивото се поогледало, но тъй като не видяло прасе наоколо, подало марулите на Ликург и помахало с опашка. Учуден, той ги показал на съгражданите си. Решили, че няма начин с тях да си овкусят ужасната спартанска супа и затова ги дали на уловения за изложението заек, който от сутринта си стоял гладен и забравен в клетка. Дългоушкото се досетил какво става, изял една, наръфал втора, отпечатал си муцуната върху трета и отдолу се подписал: Джоджен Ушингтон. Подхвърлил марулята на Ин и категорично настоял да го освободят незабавно под гаранция или поне срещу подписка. Благодарно, че труда му не е отишъл съвсем напразно и все пак ще успее да си угои прасенце, кучето прибрало марулята, отворило клетката и заека полека-лека изпреварил вятъра към игрището за голф. За чао, Ин приятелски помахал след него с опашка. Спартанците до един схванали, че капитализмът им дори не си струва парите, понеже създава единствено роби - социалисти, които дори биха заменили стопанина си, в замяна на спокоен живот и кучешки бисквитки. Затова още същата вечер накладили огромен огън, в който изчезнала и последната банкнота на Спарта. Ала робският жест на мързеливото куче им подсказал как да се справят с капитализма и чрез по-дипломатични средства. Насетне, гражданите излизали ежемесечно на полето, за да плашат зайците и като кучешка опашка, всеки се местил наляво и надясно, с което приемал или отхвърлял решенията на спартанския парламент. Изборът им често бил труден, но гласували по съвест, понеже нямали и пукната стотинка за ези-тура. И още на първото им събрание решили никога повече да не разделят кученца за социални експерименти, а да ги отглеждат накуп под накълцания таван на спартанските царе. Така архаичното общество на домашните кучета се преобразило в свободомислеща глутница, а спартанският театрален капитализъм - в класическо управление на просветеното мнозинство. Кучетата и жителите на Спарта заживели като равни помежду си. А параноичните зайци, за по-сигурно, решили при опасност от глутници, да напуснат игрището си за голф и да бягат на близкото дърво, където били недосегаеми. Затова, набързо сключили съюз с доскорошните си врагове, катерористите и незабавно се заели да произвеждат лескалатори и зелкапланери. Оттогава и до ден днешен, комунизмът е най-добрият улов на кучетата.