автор: yotovava

Напиши ми любовно писмо.
Ти си струна в ръцете на Господ
С теб присяда на твърдия трон,
щом усети внезапно самотност.

След утехата, дето изпридаш,
става благ и заронва въздишки.
И луна омотана увисва
в паяжинни сребърни нишки

Есента този път е добра,
както някога скри ни в покоя
на вековна потайна гора
и треперех, че само съм твоя.

Щях да искам от тебе деца
и на теб до едно да приличат.
Да ги учиш как кове се дъга
и да могат до смърт да обичат

Да кръстосват света с благослов,
да сънуват и светло, и чисто.......
Ах, недей да си тръгваш, Любов,
че животът без теб е безсмислен!

Напиши ми любовен куплет,
разкажи на дъжда подир влака,
че забравата няма билет,
ден ще дойде да тръгнеш обратно.

От смъртта до цигулката в рая
и небе с целофанено лустро,
вяра друга недей изповядва.
Да любиш докрай е изкуство!

Не заспивай, писмо напиши,
нека малко от теб да подишам,
някой ред, и куплет или стих...
...Щом не можеш, аз ще ти пиша!