автор: Princess

Когато те ударят викаш ли?
Не! Свивам се във тялото си тихо.
Когато с пръсти опитни те обругаят?
Тогава стена в срама си мълчаливо.
Когато ме заплюят и изгарят
със думи грозни от обида...
Тогава стискам устни диво и
моля се на Бога да не видят - как
лесно впиват се стрелите им отровни
в тялото ми - натежала есен и не
покълва даже капчица от злобата им.
Но от това не става пътят ми по-лесен...
Когато ме обичат не успявам
сърцето си за миг и да отпусна...
Навярно от страха да не забравя,
как след това боли и колко ми е пусто.
Защото трудно е отново да обичаш
когато кално някой минал е през него.
И в чувство ново да повярваш.
И да сричаш - на азбука любовна
буквите големи...
Когато съм сама - изчезвам нямо.
В пространството безкрайно се разтварям.
Когато съм сама - ме няма. Защото няма
със кого и да изгарям...