автор: Iskren32

Искаш ли от моята цигара?
Вземи, стопли се със дима й.
Вечерта е наша. Отпусни се.
Приседнала е сякаш тихо на нашата маса.
Кръстосала своите дълги крака
ни гледа замечтано под черната капела.
Тук е някак леко и спокойно. Светско и набожно...
Около дървените нарове витае духът на стари векове.
На свещеника и центуриона...
Две халби бира моля! Ще ги пием бавно под звездите.
Стената...тази стара каменна стена,
видяла горещите погледи на влюбени,
навитите ръкави на стари моряци,
наведените глави на пияни самотници...
Подай ми ръката си! Да опрем длани о хладните й спомени...
Да пием за тях!
Да пием за нявгашните тостове!