автор: viadolorosa

От огледалото ме гледа една черна непозната жена. Черна рокля, черни чорапи, черни коси и черни мисли...Аз ли съм това? Откога съм толкова черна. Лицето ми е потъмняло Бузите ми са хлътнали. Очите ми са изгаснали. Нарочно се облякох като за погребение.
Черната рокля взех на заем от сестра ми. Черните чорапи изрових от торбата със скъсаните дрехи. В стаята е тъмно, не съм вдигала пердетата. Ще покрия и огледалото с черен траурен шал, както се прави в деня на погребението. Днес е погребението...Днес погребват моя брак..

Съдът ще ми произнесе присъдата, ще ми каже в очите, че съм изоставена. Ще ми издаде документ, подпечатан и подписан, ще ме дъмгоса с думата “разведена” изтипосана на първата страница в личния ми паспорт. Не искам да съм разведена. Не съм го заслужила с нищо. Била съм покорна, добра и улегнала. Грижовна, любяща и всеотдайна. Обичам го още и ще го обичам винаги. Той е мъжът на моя живот.

Колето пожела да се разведем в София. Заради клюкарите и заради моята репутация. По-добре хората да не знаят подробности от делото. А в градчето всичко ще се разчуе. Ще говорят след мен, ще се обръщат, ще доизмислят историята, ще ми се присмиват...

- Искам да ти го спестя. Всичко е за теб. Мене вече ме няма там. Все ми е едно...Нали разбираш, мила....Приеми.... Моля те. Дай ми развод в София. Развод по взаимно съгласие. Нали? Ако ме обичаш!”

Разбира се, Коле. Обичам те! И постъпвам както искаш. Както винаги. Заповядваш и се обичаме, заповядваш и съм твоя, заповядваш и си отивам. Махаш с ръка и ме няма. Оженихме се по любов и се развеждаме по любов. Но сега, обичам само аз. Ти също обичаш, но вече друга.

Уж е разгара на лятото, а лее като из ведро. Небето го няма. Някой го е запушил с мрачни облаци, подменил го е със сивота и безнадеждност.. Сива е душата ми, безнадеждно е сърцето ми. Едвам удържам да не заплача. Навън беше по-лесно. Сълзите се сливаха с капките, черният чадърът ги забулваше, уличният паваж ги попиваше.

Вътре е мъчително и задушливо. Неодушевена зала, празни скамейки, надменна съдийка, безразлични адвокати. Присъствието му ме кара да се разтреперя..Все едно съм в най-романтичния и нежен период от нашата връзка. Трепери ми под лъжичката, треперят ми ръцете и пръстите. Краката ми отмаляват от вълнение. В главата ми нахлува гореща вълна кръв. Сигурно вижда как лицето ми се възпламенява, променя цвета си, става румено. Болезнена руменина. Естествена и истинска. Нали знае, че не нося грим. Нищо не крия под тезгяха. А сигурно трябваше. Да бъда загадъчна, да бъда неясна и неопределена. Да поддържам интереса му на щрек, да го карам да бъде откривател, мечтател и завоевател.. Страхувам се, да не пропусна погледа му. Искам да прочета в очите му какво се случва в душата му. Нищо . Очите му гледат през мен, като през парче въздух Ръката му топла, но безчувствена. Кратко здрависване, като на делова среща. Той е гладко избръснат, свежо подстриган, елегантно облечен. Купил си е нов костюм. Нова риза. Облечен е по-различно от преди. По-модерно, по-скъпо. Красив е. Харесвам го още. Желая го.

Усмихва се, но не на мен, а на раздялата. Сбогува се непринудено и елегантно с нашата умряла любов, с нашия погребан брак. Щастлив, че започва на чисто без мен, далече от мен...

Мъжът след развода е свободен, а жената изоставена. Свободен значи щастлив, а изоставена значи нещастна. По добре да бях останала вдовица. Сутринта, докато навличах черния траур се чувствах като овдовяла... Но сега разбирам, че да си разведена е по-лошо. Да си вдовица означава само скръб и тъга. А да си разведена означава скръб тъга и позор.

Колето е негодник. Разводът е в София не заради мен, а заради него. Съдиите в градчето са дочули за неговата изневяра. Нямаше да мине номерът с лъжливата свидетелка. Не познавам тази жена. Не съм й сторила нищо лошо. Нахълта в залата на повикване, не се обърна дори да ме погледне. И аз не я видях. Стоеше в гръб и бързаше да лъже... Да излъже час по скоро, да изпълни нечестивата си задача, да си тръгне и там някъде зад кулисите да си получи обещаната награда.. Какво ли е получила за клеветата? Пари, протекции или милост... Не, не съм изневерявала на Колето, не съм бягала от къщи, не съм го оставяла сам с децата без да ме знае къде съм.

- Ответницата Василева, верни ли са показанията на свидетелката Янчева?

- Не!

- Как така не...Къде сте били на от дванадесети шести до петнадесети шести..

- У дома.

- Но в писмената молба ищеца Бондрев твърди, че сте били извън къщи, защото сте избягали, а след като сте се прибрали сте му признали изневярата си..Свидетелката Янчева потвърждава, че в гореупоменатия период от време сте отсъствали от дома, а също и, че е присъствала на семейния скандал, по време на който сте признали на съпруга си, че сте му изневерили.

В гърлото ми е заседнала твърда буца. Гори, притиска и боли. Ще се стопи ако заплача, после за кратко ще ми олекне. Но сега нямам право на това. Ще се правя на силна до последно. Ще стискам, ще мълча и ще търпя. Не искам той да ме вижда размазана от страдание, не искам да ме унижава с подлата си лъжа.

Къде е взаимното съгласие, къде е раздялата без порезни рани, кръв и унижения...

Всичко е заради партията. Не може другаря Бондрев да напуска жена си, защото е лапнал по друга. Не може човек с неразбории в личния си живот да заема важен партиен и държавен пост в министерството. Как ще участва в управлението на страната щом не може да си управлява страстите и оная си работа. Несериозно звучи, неморално, несолидно, не е по комунистически , не е по партийному...

Мръсник сте вие, другарю Никола Бондев. Мръсник, мерзавец и подъл предател. Нима е възможно все още да ви обичам и да искам да остана ваша жена. Сигурно съм мазохистка щом съм склонна да ви оправдая в сърцето и душата си. Да изкарам за всичко виновна партията, комунистите и вродения ви кариеризъм. Възможно ли е седем години да съм била ваша жена, ваша сянка, да съм ви била безусловно отдадена, да съм прала и кърпила скъсаните ви чорапи, да съм колосвала и гладила белите ви ризи, за съм ви слагала топли вечери и обеди, да съм носила с достойнство и гордост вашето фамилно име И сега така да ми се отплатите с вашето криворазбрано взаимно съгласие...

Ето го решението на височайшия съд. Оставяте ми всички глупави вехтории наречени блага на бита. Телевизор, хладилник, шкафче за обувки, четири табуретки, сватбения сервиз.. Спалнята ще продам веднага, или ще я подаря на първия срещнат просяк, за да не ме измъчват спомените. Оставяте ми великодушно и децата, все едно и те са придобити по време на брака вещи, но ми вземате жилището, защото било ваше, наследствено... Наследили сте жилище, а децата ви наследяват развод.

- Ищецът отхвърли искането на ответницата да запази фамилното му име след развода и съдът постанови да зачете правото му на отказ. На ответницата се връща моминското и име от преди сключването на граждански брак без право на обжалване... Следват подписи.. Моля, деловодителите да се погрижат за формалностите... С това решение... В името на народа... Обявявам окончателно брака ви за разтрогнат, а текущото заседание на Народния съд за закрито.