автор: marcusjunius

Казвам се Василий. Второ и трето име нямам, или поне шефката не ми е казвала да имам. Всички ми казват просто Василий и съм Фея на Стъпканите градски цветя. Да, знам как звучи... Лузърско.
Да бях фея-цъфтялка или фея-оцветялка, дори фея на листните въшки да бях би било по-добре от това. Както знаете от приказките и от филмчетата на Дисни, цветята са нещо много важно за феите или, по-скоро, феите са нещо много важно за цветята. Така като го каже фея, излиза, че май нещо не може да бъде важно за друго нещо, ако другото нещо не е важно за първото нещо. Извинете за тавтологията, не съм много добър в писането. Не можете да очаквате много от някой, чиято професия е да Погребва-Най-Важното-За-Своя-Народ. Защото аз това правя. Или поне правех до вчера 21 часа вечерта, ваше време, GMT +2.

Живея в хубав апартамент над площад „Славейков”. Е, стига сега, да не си мислехте, че живея в дънер вдънгората? Пак извинете за тавтологията... Не, това не е тавтология, защото дънер и дъно не са от един и същи корен. Тук май има алитерация. Ще ми простите, отнасям се на литературни теми. Нали съм Фея на Стъпканите градски цветя, от години живея в хубав апартамент над площад „Славейков” и обичам сутрин да гледам как търговците на книги разпъват сергиите си. Към седем-осем сутринта тъкмо съм се прибрал от работа и ги гледам от малкото балконче, докато си пия еспресото от италианската кафе машина с капсули. Не, не пия роса. Къде ти чиста роса в града? Пия си кафе и си прехващам литература от разстояние – все пак съм фея .

Докато хората долу редят книги с различен цвят и съдържание по дървените маси, аз прехвърлям през ума си работата от изминалата нощ. Две петунии в градинката пред Народния театър, стъпкани от пиян студент. Маргаритка и три цъфнали детелини от тревна смеска, в зелената площ между платната на Цариградско шосе, стъпкани от неправилно пресичащ пешеходец, Иван Статков Кънчев, блъснат от зелен мерцедес точно след като стъпка цветята и успя да прескочи заграждението. Трупът на маргаритката беше неузнаваем, детелините положих в отделен, малък оловен ковчег, така се прави, майка им била четирилистна. И после най-гадният случай – стъпкано мушкато насред отломките на разбита саксия в панелна кухня в Люлин 10, след семеен скандал. Ще кажете – ама на Цариградско е било леш, цели четири жертви, пък ти се впечатляваш от едно кухненско мушкато. Ами такъв съм, стъпкано цвете в разбита саксия е най-лошото, което може да ми се случи, не знам защо, винаги около такива случаи реват жени, деца, крясъци се чуват... Нали разбирате, цвете стъпкано на поляната някакси си поживял, някакси там се очаква, че може да бъдеш стъпкан. А докато си още в саксия, разчиташ на някаква защита и изведнъж – тряааас! – някой разбива дома ти и съсипва живота ти.

След като си допия кафето, лягам да спя. Спя цял ден и цяла нощ събирам трупове. Така де, събирах до вчера 21 часа вечерта, ваше време, GMT +2. Тъкмо се гласях да излизам за работа – вече имах над дванайсет сигнала – и чух някакво стържене от ъгловия кухненски шкаф, там, дето получавах инструкциите от Голямата гора. То въпреки че в града имаше Посолство на Голямата гора, аз си бях нещо като самостоятелен филиал и си получавах пощата отделно, щото кой иска да работи в един офис с фея, която Погребва-Най-Важното-За-Своя-Народ? Отварям аз бързо шкафа и гледам вътре стъклена кутийка с някакво USB, на него нищо не пише – айде пак куча марка, какво толкова пестим от дреболии? Пъхнеш го такова в джоба до мобилния телефон и после – а, няма ми файловете! Извадих юесбито и го мушнах в лаптопа. И какво да видя – Алгоритъм Тип А!

Знаете ли какво е Алгоритъм Тип А? Това е, когато Голямата гора сменя напълно концепцията за някоя дейност. Например Алгоритъм Тип А беше, когато смениха цвета на калинките от син на червен. Също, когато след един случай на запалена нива, свалиха скоростта на обикновения полски охлюв до това, което знаете сега. Допреди това охлювите бяха най-бързите мекотели, по-бързи дори от мехулите. Не знаете какво са мехулите? Ами не знаете, защото са толкова бързи, че не можете да ги видите.

Отварям аз Алгоритъмът Тип А и чета:

Алгоритъм Тип А

Относно: Промяна на цялостната концепция за третиране на стъпкани градски цветя
Касае следните категории феи: Фея на Стъпканите градски цветя Ниво 1, Ниво 2 и Ниво Стажант
Същност на промяната: Ритуалното погребване на стъпкани градски цветя се заменя от ритуално препикаване от Фея.
Резултат: Ритуалното препикаване от фея съживява всички мъртви цветя.
Основание за Алгоритъм Тип А: наличието на прекалено малко цветя в градските зони, което изисква мерки за тяхното рециклиране.

Ей това е! Така се зарадвах! Най-после и аз да правя нещо истински, нещо важно, да ТВОРЯ! Това беше моят звезден миг. Нямах търпение да започна новата си работа и веднага, веднагически я заобичах! Е, имаше само един момент на леко разочарование. Последното указание в Алгоритъм Тип А: „Промени в наименованието на длъжностите: в следствие на този Алгоритъм категорията феи „Фея на Стъпканите градски цветя” се преименува на „Феи Препикавки”...

Но това мога да го преживея! Какво значение има как те водят в отдел "Кадри", ако съживяваш цветя!