автор: poisonivi

Пътят пред мене изчезва ,превръща се в струна,
опъната сякаш до край,под гумите ….
издаде стон на китара,която тъжи за момиче..
момиче,което е слушало толкова пъти ,нейните песни
и толкова пъти ,на този мотор ,в прегръдките мои притихвало...

Вятърът брули лицето ми …мисля си пак..
дали той е виновен за сълзите,които усещам
как вече напират ,и замъгляват съвсем,
бездруго нелепият миг на безсилие в мен,
а връщам се в спомени,и никога знам ,
не вярвах че мога за нещо да страдам…

Нощ е.. ,над мене луна по небето преследва ме, бяга….
И същата тази луна ,над нас бе огряла …тогава
Сега тъй безчувствена свети ,забравила вече ,
тъй както ти ме забрави,тъй както ти ме обрече…….

Сам съм ,и само насрещния вятър прегръща ме в тази тъма
И само рева на мотора ,навява ми, как бяхме сами във нощта..,
Когато до мен беше ти,с ръцете си впити във мене ,
притиснали силно тела ,се носехме диво със вятъра..
но пътя изгубих сега…и нищо не търся,и в нищо не вярвам…