Някакво усещане,като пред буря...
Мислех,че е от поредната раздяла.
Но сърцето ме изопна като сбруя
и се втурнах,луда-полудяла...
Вятъра загребах във косите
от кръстопътищата безпосочни,
събрах си чувствата протрити,
огледах се - минута точно.
Показах жест /известен/ на Съдбата,
мечтите си разперих - ветроходи
и скочих от лицето на Земята...
Велико е да си свободен!