Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 6
Всичко: 450

Онлайн сега:
:: Icy
:: VladKo
:: Albatros
:: Georgina
:: vlakant
:: Patrizzia

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНякой ден когато...
раздел: Разкази
автор: galina

Из “Нощния дневник на една...жена”

В бездната....

Вървях помъкнала куфар и цял вагон болка и отчаяние. По бузите ми се стичаха мокри вадички, които даже не си правех труда да избърша..
Вървях упорито, без да спирам...Не знаех накъде, само едно бе важно, да съм далеч от оня дом, да съм далеч от студа населил света ми...Исках да съм някъде другаде, да съм някоя друга...
Бях достигнала неусетно до шумно кръстовище. Хората край мен стояха в очакване сигнала на светофара. Спрях и аз...стоях и не знаех в коя посока да поема. След малко някой ме подбутна и ми напомни, че е време да пресичам, защото по-зелено нямало да стане. Не разбирах защо трябваше да става по-зелено...Продължавах да чакам, без да знам какво...Хората край мен преминаваха, забързани по своите задачи, обикаляха ме и ме поглеждаха сякаш укорително...Все пак реших да продължа. Отново помъкнах куфара след себе си... колелцата му тракаха някак измъчено по разбития асфалт. Една кола закова спирачки току до мен. Разярената физиономия на шофьора бълваше ругатни по мой адрес, но те не достигаха до съзнанието ми...Продължих да вървя, потънала в своята болка и отчаяние...
Къде да отида, как да живея...Нямах отговор на тия въпроси. Всички опори, които крепяха досегашния ми живот се бяха срутили. Седнах на пейката в малка квартална градинка, край която се озовах и неутешимо заплаках. Чувствах се, като бездомно псе, за което светът бе едно враждебно място...
Някаква възрастна женица се спря до мен и ме попита със загрижен глас зле ли ми е. Човешката топлина бликаща от добрите й очи ме изтръгна от бездната в която бях пропаднала. Жената седна до мен и ми заговори с тих глас. Почти не чувах какво точно казваше, но гласът й ми действаше успокояващо. След малко старицата си тръгна, усмихвайки ми се окуражително. Избърсах сълзите и се опитах да й отвърна с нещо подобно на усмивка.
Сетих се за Владо, предполагах, че вече е отпрашил обратно, но все пак реших да позвъня. Оказа се, че е все още в града и че си пие кафето с някакви приятели. Помолих го да дойде да ме вземе...Споменах името на пицарията, която виждах на отсрещния тротоар. Знаел къде е..Обеща да пристигне до петнайсетина минути...
Нямах сили за нищо повече. Седях на пейката и се чувствах изцедена и безжизнена, а желанието ми за живот, сякаш бе наизчерпване...


Публикувано от valka на 30.06.2010 @ 14:46:44 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   galina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
606 четения | оценка 5

показвания 26664
от 125000 заявени

[ виж текста ]
Авторът не желае да се коментира това произведение.