автор: marcusjunius

Пътят на месията е осеян с таралежи
легнали по гръб и оголили меките си, топли коремчета. Надали
положението е толкова сложно, колкото го показват по
шницелите от кълцано месо с магданоз. По тях
постоянно бъркат някакви въртопи, които опръфсфкват със своите
слюнки за вечен живот, домашно кино,
висока скорост и добре
оформени задници. После това засъхва.
С други думи – облъчване със сложнотия.
А Заю-Баювците се плодят все по-малко,
защото чукат фотошопки (копирайтид трейдмарк!)
по любезно предложение на шницелите.
Автомобилите стоят на кръстовището на
изгубената някъде
в далечината улица и трябва само да си представиш,
че ги няма, за да видиш смешни dressed-up човечета, увиснали
насред нищото в седяща поза,
с протегнати напред ръце, сякаш държат
нещо голямо и кръгло и си представят, че
управляват. До там е силата на фантазията им/ми.
После червата куркат в своите метри изтънченост,
през които минава огънят на три люти чушки, изядени на обяд без
бира –
твоят личен Рим гори, защото си сдъвкал и глътнал Нерон
заедно със семето му.

„ШФлюск” казват таралежчетата
под стъпките на месията
и безпощадните им бодлички се забиват под тежестта му
в още по-безпощадната (от тях) черна майка Земя.
Конец фильма.