автор: KBoianov

Пролетната вечер миришеше на пушек и тайнствено очакване.
Внезапно една звезда се отдели и насочи към Копитото. Самолет или метеор?
Пук!- Нещо изпращя зад гърба ми. Неизвестно как в стаята се намираше жабоподобно извънземно с човешки ръст.


Изумлението от срещата беше взаимно. И двамата отстъпихме назад и издадохме нечленоразделни звуци.
Съществото изкряка няколко пъти, после натисна няколко бутона на гърдите си.
- Приуит....не...пр....пре..
Недоволно от резултата, извънземното постави един датчик на сащисаната ми кратуна и пак зачовърка уреда си.
- А...Ге-пи!- най-сетне каза жабчо и раздруса ръката ми.- Език трууден...
- Кой си ти?- най-сетне възвърнах дар слово аз.
Извънземният не отговори, ами се насочи към компютъра. Пръстите му свършваха с кръгли плочки отдолу, които идеално пасваха на клавишите.
На екрана се появи астрономична карта и жабокът посочи с пойнтера.
- Трипан! Взима ваша планета.Прави...курорт.
- Вега!- прочетох надписа отдолу.
Веганинът закима утвърдително и учтиво върна, страницата, на която бях отворил преди. На нея се мъдреше гордо героят ми от Ерепублик.
- Какво това?- посочи с тънкия си пръст.
- Игра.Забава- опитах се да бъда ясен аз.
- За- ба-ва..- неуверено провлачи жабчо.
Той затрака по клавиатурата. Нещо се затрудни и за вдъхновение нахалника отпи от чашата ми с бира.
- Какво това?- преглътна с наслада веганина.
- Бира.
- Би-ра...Оуууууууу...
Щрак! И се вамерихме на космическия кораб на веганите.
Двама от жабчовците отпиха от драгоценното ми кенче бира, кимнаха утвърдително и го поставиха в някаква камера. Апаратът зажужа и започна да бълва кенчета бира. Мултипликатор!
Но най- интересното предстоеше. Неизвестно как Ерепублик се беше пренесъл на техните екрани.Веганите щракаха на клавиатурите, пиеха бира и издаваха одобрителни звуци.
Но какво видях на мониторите? Там имаше съвсем друга планета, с други континенти и държави. В оръжейния магазин имаше съвсем други оръжия със странна форма, имена и различен демидж.
Но най-голямо впечатление ми направи военния модул! Героите бяха като живи, те се движеха, залягаха,стреляха...
Най-сетне някай ми обърна внимание. Беше командира им, явно развеселен от новото питие.
- Би-ра! За-ба-ва! Ху-баво! Не напада!
След това той допря някакъв уред до мен и се телепортирах на скърцащия диван у дома. Втурнах се към компютъра и видях веганската версия на Ерепублик. Чуден подарък! Но...бях се излъгал.
Пук! В стаята ми отново беше моя стар познайник.
Той изтри с едно движение веганския модул и насочи към мен едно оръжие.
- За-бра-вих. За-бра-ва.За-бра-ви!- най-сетне улучи той, явно целящ да изтрие случилото се от паметта ми.
- По-полека, приятел!- изписках аз.
Веганинът спря.
- Пр..при..приятел! Ах! Раз-би-ра!
Той свали пистолета и ме тупна по рамото, като се усмихна за първи път и...изчезна.
Тъй запомних нашествието на веганите....