автор: k2

Хора! Хорища! Човеци...
Запазете две огризки за поета -
онзи, дето няма риза на гърба си,
броди бос и непокръстен
никога не е навъсен
зад очите му свещица свети
свети, свети...
Две огризки за поета –
да нахрани от едната себе си,
с другата да е великодушен,
другата да сподели със псетата.

Хора! Хорица! Човечета...
Запазете чаша вино за поета -
онзи, дето няма име и не търси
скита се пред кафенетата
и чете
чете на глас от себе си:
- Сух като букварче на живота,
- Верен, като куче на съдбата,
- Грозен, като атомна ракета,
- Силен като атомна реакция,
- Смел като врабче на плет,
- Тъжен, като гладна демокрация
и ненужен
и необходим и нужен,
като вчерашния вестник в нужник.

Хора! Люде! Людоеди...
Запазете два юмрука за поета -
онзи, дето своя къща няма
вехтите завети са му знаме
и ни вре човечност в носовете.

От единия юмрук ще клекне,
а от втория ще падне на колене
нека му е...
Нека му е!
Не мислете,
че поетът проснат в прахоляка
проси милост и утеха,
не мислете!

Само е приклекнал да поеме
глътка въздух
и ще се въздигне

глътка въздух
и ще прекрои небето
в ризка за новородено време
в ризка за новородено щастие
в ризка за човешкото ни племе.