Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | За баща ми... и мен и въобще... Влизам в църквата, прекръствам се, купувам си свещи,
целувам иконите – нямам специален път, спирам се
където ми хрумне, но винаги стигам до олтарните икони
на Христос и Богородица.
И не пропускам малката икона на св. Стефан.
После заставам някъде, нямам специално място, но никога не стоя
отзад в така наречената женска църква…
Минавайки между иконите никога не пропускам
две момичета, които съглеждайки ме,
издават възторжени звуци.
Болни са.
Давам им нещо в шепите, усмихвам им се.
Вече зная, че това отдавна не впечатлява никой – старите богомолци
са свикнали с това ми движение - нещо обичайно.
Понякога улавям една бягаща мисъл – как лесно се
свиква с това някой да дава…
Истината е, че аз даже не се замислям – това е нещо което не може
да не направя. А те – приемат за обичайно дъщерята
на свещеника им да дава.
Никога няма да разбера защо някои неща се примат за даденост…
После заставам някъде.
Другите май са се научиха да не ме заговарят – поне в църквата.
Гледам надолу.
Преди гледах в олтара. Тате беше там.
Но сега през повечето време гледам надолу.
Голямата, една от-най-големите църкви, които съм
виждала, в която израснах след първите седем години,
в която тате служи десетки години – вече не я моята,
прости ми, Боже!
Няма го прекрасния, мелодичен, милващ глас на баща ми –
никога не съм се чувствала така кротка,
така мека, така смирена.
Никога.
Търсила съм отговор разбира се – защо.
Истината е, че той се молеше за българите,
за близките,
за целия свят,
за теб.
С онзи неистов копнеж и вяра, които не могат да не те трогнат,
който и да си.
Молитвите му, гласът му правеше хората добри…
А аз вярвам, че всеки иска да е добър.
Все едно дали го съзнава или не.
Вярвам, че това е, което те прави наистина щастлив…
Вчера бях на гроба му.
Минаха шест месеца от смъртта му.
Изчаках да минат всички поклонници.
Болката ми нямаше звук.
Нали любовта е тиха.
Но вчера, вчера вътре в мен всичко
крещеше – тате, липсваш ми, тате,
прости ми.
Исках да го крещя, а това не ми се е случвало.
Големите ми болки винаги са били тихи… Останах тиха.
Една мила моя приятелка ми каза,
че това че тате си отишъл на моя имен ден,
означава, че аз ще продължа мисията му…
Но аз съм адвокат.
А той е беше свещеник.
Не зная дали тя е права, но често си спомням
една негова проповед, която завършваше така,
с най-благия глас на света – защото,
драги братя и сестри,
парите сгряват, но и изгарят.
------------------------------------------------------------------
В памет на баща ми и с благодарност на
Еми Ц. и joy_angels
Публикувано от BlackCat на 28.06.2010 @ 21:55:41
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1311 четения | оценка 5 | показвания 118982 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"За баща ми... и мен и въобще..." | Вход | 17 коментара (34 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от ASTERI на 29.06.2010 @ 09:25:46 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, sia!
...
Поздрави!!! |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от dumite (malisia@mail.bg) на 29.06.2010 @ 08:52:35 (Профил | Изпрати бележка) | Имаш дарбата да казваш на хората кое е доброто. Много хубав стих! |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от pastirka (prestizh@abv.bg) на 29.06.2010 @ 08:49:51 (Профил | Изпрати бележка) | Всичко написано от теб ме разтърсва, скубе бурените от душата ми и аз ставам по-добра и по-лека...Все едно съм била на служба в църквата... И да не знам къде да застана, небесното кубе е винаги над мен.
Сигурна съм, че баща ти се гордее с теб, Стеф, а ти си тази, която ще продължи достойно неговия земен път!
Прагръщам те с обич и с надежда, че ще се срещнем!
Нужно ми е! Дано съумея в срещата ни да ти дам поне малко от това, което ти щедро раздаваш от душата си с твоите неповторими като изживяване за читателите текстове! |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от gitchka_gramatikova на 29.06.2010 @ 01:16:20 (Профил | Изпрати бележка) | Анг е прав! Даденост са приковаващите ти текстове!
Трудно ми е да говоря. Вечна му памет на баща ти! Прекрасна дъщеря е отгледал, поздрав! |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от vladun (valdividenov@abv.bg) на 29.06.2010 @ 00:26:38 (Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че приятелката ти, предрекла, че ще продължиш мисията на татко си е права - ти всъщност в момента я продължаваш - разказваш чудни притчи и извикваш доброто у хората, у мен самия...Наистина чета думите ти като проповед!
Благодаря ти, Сиа! |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от ElToro на 29.06.2010 @ 00:06:44 (Профил | Изпрати бележка) | Като се замисля, мисията на свещеника и тази на адвоката са сходни - и двамата се стремят да постигнат опрощение за греховете ни.
Тъй че съм склонен да се съглася с приятелката ти.
Не се сърдиш на такъв ракурс към произведението ти, нали?
:-) |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от Alisa (kremenska@abv.bg) на 28.06.2010 @ 22:04:43 (Профил | Изпрати бележка) | За всичко ...и въобще те прегръщам, Сия! |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от anonimapokrifoff на 28.06.2010 @ 22:56:15 (Профил | Изпрати бележка) | Твоите текстове винаги достигат сърцето. |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от midnight_witch на 28.06.2010 @ 23:01:26 (Профил | Изпрати бележка) | бащите ни не живяха много
не успяха да станат старци
не се налюляха на внуци
не ни разказаха всичко за света
не направиха чудеса
не получиха слава в тоя живот
не се наприказвахме достатъчно
не се смяхме колкото бихме искали
не отидохме с тях на всички места
...
бащите ни си отидоха млади
(Бог, праща някои хора на земята да ни научат на нещо и после си ги прибира )
не прегръщаха много внуците си
(но прегръщаха чуждите деца като свои)
какво да ни разказват за света
(знаеха , че всичко човек трябва да научи сам)
за чудесата и славата
(чудо е че ни създадоха)
никога няма достатъчно време да се наприказваме и напрегръщаме
и
стари родители няма.
той те обича стеф, и аз те обичам.
прегръщам те |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от Omaia на 28.06.2010 @ 23:06:32 (Профил | Изпрати бележка) | "Големите ми болки винаги са били тихи…"
!!!
Много е тихо тук, Сия. И чисто! {} |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от mariq-desislava на 28.06.2010 @ 23:18:27 (Профил | Изпрати бележка) | пиши, пиши, не спирай |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от joy_angels на 28.06.2010 @ 23:26:22 (Профил | Изпрати бележка) | Много сила и много обич се иска, за да пишеш така лично, Стеф.
И много дарба, за да накараш хората да тръгнат от твоето лично, за да стигнат до себе си.
Не мога да не отбележа, че съм изненадана от присъствието си "около" този текст. Защото помежду ни няма нищо толкова особено, че да не може да се опише с думи и в същото време има толкова неизговорено, че думите няма да ни стигнат. А не се познаваме... Още. Очи в очи.
Татко ти е добре там, където е. Гледат те и ти се радват. И знам, че ще ти помогнат да тръгнеш по пътя си - същия или друг, но имаш камъни пред себе си и те трябва да усетят тежестта на нозете ти.
Тръгвай.
Зад теб има толкова много хора, които те гледат с добри очи, Стеф.
Тръгвай с усмивка. :)))
Благодаря ти.
|
Re: За баща ми... и мен и въобще... от kristi на 30.06.2010 @ 00:24:39 (Профил | Изпрати бележка) | Толкова си притихнала в болката си, толкова си истинска и си ти, толкова не разбираш каква сила крият думите ти, че звучиш като камбана - чиста и събираща...
Обичи, сия! Затъгувала съм те. |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от dandan на 04.07.2010 @ 14:37:17 (Профил | Изпрати бележка) | Неизменно искрена, болиш и едновременно правиш света край теб по-добър, Стеф...знаеш, че продължаваш. |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от barona_36 (dendi38abv.bg) на 04.07.2010 @ 15:23:22 (Профил | Изпрати бележка) | Ти продължаваш мисията му с този стих, Сия...Поздрав! Ив |
Re: За баща ми... и мен и въобще... от eva55 на 29.07.2013 @ 13:16:18 (Профил | Изпрати бележка) | Тъжна история, но животът е устроен по този начин - родителите си отиват, а децата остават да продължат, да създават нови поколения...!!! Колкото до увредените деца - те много страдат и имат големи нужди..., далеч по-големи от залчето, което им подаваме..., имат нужда от лечение, от постоянни грижи - остават без възможност да продължат нормален живот...!!! |
| |