автор: alisa

Лесните победи
те убиват.
Свиваш се
ембрионално,
кръгъл си.
Ставаш шепа
спастрени стотинки.
Чака за бакшиши
възрастта ти.
Уморена е,
гримира се през пръсти.
Черното стои
почти размазано.
На съседа ти по маса
му е скучно.
Свирва с пръсти.
Ех, простаците...
Просто няма
много мърдане
във тая кръчма,
в края на вселената.
А аз съм весела.
Пия и така ми се говори...
Лесно се развързват
жестовете
и езиците.
И все си мисля,
ако ферментираш
от мълчание,
ако си на няколко ракии -
със предатели
или с приятели
някъде дали
ще ме пропиеш...