автор: hesperus

Ела със мене! Знам една поляна,
малка и от другите пропусната.
С омайничета, никога не брани,
по майски нежни , като устните ти.

Тревата , с най-красивото зелено
от изумрудите в очите ти,
със мекота и сила споделена -
така се чувствам до гърдите ти.
А там, пътечката накрая,
ще води накъдето ти решиш.
Дори без мен да тръгнеш , зная -
сърцето ти не може да сгреши...