автор: musketar

Ама така да не обичам чай!
Пък камо ли с бисквитка...
И аз цигара предпочитам, май -
да свети в мрака
като
на Вероника косите.

Та ако правилно съм те разбрал,
тез пусти несъгласия са, да речем, турАта
на все една монета...
И като дренки
със съгласията съм ги брал,
в един и същи дол, в гората.

Не споря за това! Дори се съгласявам!
Оспорвам само привидяната стабилност
и вярата във сбъдване...
Признавам,
струват ми се плява,
от тази, дето по начало е обилна...

Рапанът е фрактал, но също и
рапонестата ми глава,
с недостоверно принадлежните й мисли.
Самоподобности повръщаме
като препушили с трева...
И да му мисли кой след нас ще чисти!

Изобщо - страшна каша е наоколо.
Поне в съседните ни сто галактики.
Цинизъм, казваш, но цинизмът, бога ми
бе май последната спасяваща ни практика.

Ала и той почина - от сърдечна недостатъчност.
А бе последната сърдечна порода на човешкото.

Кафе с цигара му е майката - да не заплачем
по непревърналите се в царици пешки...