Жабок щом си – може. Пази се от жаби.
Онези на сушата все са на сухо.
Идеята беше, че ангели слаби
и жабите имат. И хич не са слухове.
И вместо да помнят за мястото в гьола
се врат като луди във приказки грешни.
А аз регистрирам. За протокола.
Кошмар е, ти казвам, жаба да срещнеш.
Да те пресрещне, да скочи насреща.
Да оврещи като бяс орталъка.
Ти си жабок, но все пак се досещаш.
БОЖЕ НА ЖАБИТЕ, що толкоз мъка?
Свивай листото на водната лилия,
яхта прави и отцепвай във мрака!
Палечки разни, Одети, Одилии...
Квото е писано – то си те чака.
Пиша ти с кеф, даже ставам сторъка.
Само недей да ми викаш стоножка.
А пък за жабата – без препоръка.
Станах от зор и аз психоложка.
Майната, викаш, на кривата нива.
Тук съм съгласна. И татко и в кюпа!
Квакат ли жаби в суха коприва –
златната рибка е евтина гупа.
И дето се вика – всеки с вида си.
Волна програма по интереси.
Тя да си квака, но сбирай ума си!
Що ти е жаба да имаш метреса?