Виня те че си само струна
разпъната от делника суров.
Виня те че си дяволско причастие
дошло за да ме упои с пелин...
Годините отминаха незрели
и няма във душите гроздобер...
Приятелко,защо те няма
пустее плажа...
Снежно е във мен.
И всяка фибра търси твойто име.
И всяка чайка го крещи...
Бъди щастлива.
По ръба върви...
Дори да паднеш пак ще станеш,
защото знай,че има кой да те крепи.
Щастието е за онези другите
за нас са чайките,вълните и ръба...
И всичките онези мигове,
когато равновесието нейде спи,
когато хоризонтът крив и без душа крещи,
когато косите отрязани падат,
когато нощта се превърне във вик.
Търсяте в песъчинките...
Във всяка звезда те намирам.
И няма ден във който мислите ми
по теб да не полепват...
Липсваш ми...