автор: katbalu

Ти винаги за мене бе икона,
онази - чистата, със име - Любовта!
И, носих те! И, защитавах трона
на който стъпваш! Бършех ти праха!
А, ти внезапно , хвърляше ме в него!
Родео кърваво! А, победител- ти!
Но, всъщност доброволно се предавах!
Не исках точно в тебе да боли!

Сега- какво? Поредна жертва вземаш?
Днес, двама ли мечтаеш да ядеш!
Любов си- но и ти навярно плачеш...
Аз знам-жена си! Искаш го до теб!

И, знаеш мила- всичките сме смъртни!
Крадеш ти страст от влюбени тела....
Но , с нас сгреши! Отдавна сме безсмъртни!
Преминали сме , не една звезда!

Сега какво! Заплака ли накрая?
Стопи ли в сълзи всички студове?
Превърна ли леда в море за двама,
очакваща, че никой не гребе?

Гребем , гребем! През девет бала в тъмно!
Без фар, и без поска и , в мъгла!
Солена си! И , с теб е вечно стръмно!
Но с него сме! И, пием ... Любовта...