автор: ZAGORA

Когато ме притиснеш до гърдите си
аз ставам цялата Вселена
Ти вдишваш аромат на вечност
със неотразимост на звезди.

О,Боже мой,защо не си ми казал
че любовта боли когато е безмерна?!
Тъй беззащитно слабо тялото ми е
да понесе товара нежен
на несподелимите вълнения.
Оная амалгама от вълшебства
понесли ме върху безсмъртието
като видение.
Когато ме целуваш по очите
душата ми си свива пролетно гнездо
във клоните на твоята душа,
за да изпее слънчевото щастие.
Когато ме погалиш със гласа си-
от белоснежните вълни
на океана му се сътворявам,
обожествена в любовта.
И все не ми достигат думи
да изкажа мистерията спотаена
във сърцето ми.
Благослови ме да съм смеха
в градината на тръпните ти устни
и под смокинята на чувствата
да ти призная,че прекрасен е греха...