на един сакат, когото познавах
Пропит живот,
но доживян
докрай
Откъртен из основи
шанс, но
съдбата изиграй
Саката скръб
и жалък вид
ръбест, като дъб
обрулен и извит
...
и в ден един
...
Немилостна съдба
във вид на влак
отне и другата ръка,
дори живота клет.
Каква съдба!