автор: oorka

Понеделник e, отиваме командировка към язовир Копринка. С Владо ще мерим там поредната опорна мрежа. Сутринта товарим там на служебния автомобил тотални станции, призми, триноги, куфари, радиостанции, багажи, абе нормалната олелия около командировка на геодезисти. И по живо, по здраво, потегляме към Казънлък. Пътуването минава прилично, лаф моабед с колегата Владо и шофьора, спиране тук там за по кафе, по фас, пикане и т.н.
Пристигнахме някъде следобед, настанихме се по гостните, на бърза ръка окупирахме всички възможни контакти с безбройните зарядни и батерии, които мъкнем с нас. Уговорихме с началника на язовирния район кои хора ще ни помагат утре и след това се отправихме към Казънлък, та да си понакупиме кльопачка и пиячка за вечерта, пък и за следващите дни.
На другия ден, като се прибрахме от работа, гледаме още една кола пристигнала от София. Оказа се, че е главния ни сис-админ - демек Дългия. Едно почти двуметрово брадато гръмогласно мъжище.
Два компютъра беше домъкнал и щеше да опъва там неква мрежа. Заварихме го при началника на района, заседнали на по аперетивче и развързал кучетата, типично по сис-админски. Нали знаете как е при сис-админите. Карат най-добрите коли, имат най-мощните компютри, плуват най-добре, готвят най-добре, чорапите им миришат най-хубаво и т.н...
Владо обича да ходи командировка с мене, защото добре се справям с кулинарните въпроси и знае че гладен няма да остнае. Вечерта се спретнахме да приготвим трапезата. Само че, се бехме събрали накуп нещо много кулинари. Щото и Иво, шофьора на Дългия, го знам, че добре се оправя в кухнята. Та така ставахме трима, заедно с Дългия, разбира се. Аз се захванах със салатата, Иво се заигра с едни мръвки на скарата, а Дългия обяви, че ще прави гъбена яхния, адски специалитет. Носеха цял плик гъби. Владо като лаик в кулинарната област, единственото, с което можеше да помогне е да поизмие нещо, та се захвана да мие гъбите, обаче Дългия веднага го спря:
- Чакай Владко, на мама и на татко, не се мият гъби така, гъби се мият с чалъм. Ей сега ще научиш нещо ново.... Абе Иво, ние брашно взехме ли???
- Не – отговаря му Иво.
- Нищо бе, тук не може да няма останало из кухнята - и взе да отваря шкафовете поред. В един от тях намери някво наилоново пликче с нещо бяло вътре. Погледна в пликчето и нададе победоносен вик.
- Ето бе, кво ви казах. Ела ся да видиш как се прави – обърна се към Владо. Изсипа гъбите в една тенджера, изсипа и брашното върху тях и след това ги заля с вода. И почна да ги бърка и търка с ръка.
- Скиваш ли как избеляват – рече Дългия – е това е номерът. Запомни го, че да изненадаш жена си следващия път. Нема кво да си играете да ги белите и други сложнотии.
- Абе Дълъг, а ти сигурен ли си че това е брашно бе? - вика му Владо
Дългия естествено веднага скача:
- Абе кво ли ти разбира китарата на тебе?...Брашно е, разбира се.... Я изчезни от тука, че ми пречиш и без друго. Ареее...баста!

И така, приключихме в кухнята и се настанихме на една маса във всекидневната. Сипахме по един ракиджос, турнахме си по една салата и разпънахме лакардийте. Дългия отскача чат пат до кухнята да гледа как върви яхнията. На сладки приказки времето си минаваше кротко, телевизора нещо си бучеше за общ фон, а от кухнята вече се разнасяше приятния аромат на гъбки, лучец и магданозец....
Най-накрая господин баш готвача след поредния рейд до кухнята се върна с тенджерата в ръце и тържествено обяви, че специалитетът му е готов. Сипахме си по една порция да изстива, докато допиваме. По едно време Иво си боцна една гъбка, после втора и вика:
- Абе Дълъг, нещо нагарчат....
Дългия веднага се зае да дегустира.
- Нагарча ти главата – вика – това е от гадния дим на Малкия – имаше предвид мене, понеже аз единствен пушех.
Боцкам и аз от гъбките да пробвам. Бе нагарчат си, даже бая си горчат.
- Баси, горчат бе Дълъг – викам.
- Абе на тебе с тея цигари квото и да хапнеш ще ти горчи бе – ми се отяжда Дългия – екстра са си гъбките.
Владо пробва и той.
- Абе има нещо по особено, ама може и от ракията така да ми се струва.
- Естествено, че ти се струва, Малкия пушач ни изтрови тука с тея цигари – продължава да дудне Дългия. Той като бивш страстен пушач, сега проявяваше особена нетърпимост към пушачите.
И занагъва гъби. Владо и той се захвана. Иво чопна малко отгоре - отгоре и заяви, че няма да ги яде.
- Еми кат си залухав – яж само месо – вика Дългия – Малък, и ти ли няма да ги ядеш бе?
- Не – категорично отказвам.
Стори ли ми се, че нещо не е наред в едно ядене, повече не го докосвам, може и нищо да му няма. Ама на мен от тоя момент нататък си ми е гадно, и това си е....
Дългия го прие като лична обида, обяви, че нищо не разбирам, язък, че съм се пишел кулинар и още куп глупости издрънка....

Събуждам се на другата сутрин, главата ми е на мястото си, значи всичко е точно. Гледам обаче Владо на съседното легло нещо ми зеленее.
- Кво става бе - викам му - нещо зле ми изглеждаш?
- Абе мааани... - провлачва - цела нощ ме боля корем, не можах да спъ кат хората....баси....
- Абе тия гъби да не са били отровни бе – бъзикам го, макар че много добре знам, че бяха най-обикновени култивирани печурки...
- Ебъ ли му мамата кви са били.... – отговаря Владо с измъчен глас....
Ставам и се отправям към кенефа. А от там тамън се измъква Дългия, ама и той нещо сив зелен такъв....
- Дълъг, кво става бе? Да не си ял отровни гъби? – Хиля му се насреща, ама нещо не му е до смях. Само ме поглежда из отгоре и нищо не казва. Поне да ме беше предупредил да не влизам в кенефа. Щото вътре....о, боже....не се диша... Абе явно си имаше нещо гнило в тая работа с гъбите и нагарчането им снощи....
Викам си, я да ходя да се изпикам навън зад бунгалото, на теферич, че тук може и да не оживея. Отключвам външната врата, а отпред гледам бай Илия – един от работниците.
- Добро утро – поздравява човека
- А, бай Илия, добро да е, кво става?
- Ами искам да взема нещо от вътре, ма влез с мен де, че ми е неудобно да влизам така кат има други хора....
- Еми окей бе, айде ела, виж си там кво ти трябва...
Влиза бай Илия право в кухнята и отваря точно шкафчето, дето снощи Дългия намери брашното в него. Гледа, отваря и другите вратички, присвива устни....па вика:
- Абе оня ден видех, че тук беше останало едно пликче с лепило за тапети от ланския ремонт, та рекох да го прибера, ама де ли е отишло, кой го знае....