автор: yotovava

Остатъците на деня доказват,
че всичко има своя смисъл.
И в свойта евтина позлата
залезът е мъдър скитник.

С трохите сухи на една утеха
събирам стръкчета надежда.
Нощта е топла като дреха
тъкана от тъмнинна прежда.

От всяка ярост нежелана
сърцето ми бразди дълбоко.
Мисъл - дума – капка –– рана.
А границата между нас – широка.

Безценен е обаче този ден
зад хоризонта виснал като паяк.
И прошката е просто залък хлеб,
с който гълъбите да нахраним.