автор: jam

Един ден разбирам,че те обичам,
желанието е мое и чисто егоистично,
на другия се чувствам отричан,
събуждам се,ставам,настроен скептично.

Ти си моята муза,слънце,вода,
влагам надеждите си,чиста лъжа,
изграждам илюзиите,от твойте слова
и вечер, безмълвно вътре кървя.

Аз знам твойта истина,нежна е тя
и въпреки! Отричам я,
красива си, нежна ,просто жена,
но чувството, то си е съдба...

Ако е трябвало да се разминем,
какво може да бъде сторено,
всичко е толкоз банално,да пием...
така най-лесно бива оборено...

Но иска ми се ,честен ако бъда
да се поставиш на мястото мое,
отпивайки от мойта красива присъда,
да разбереш кое е тайнството твое...

Може би писано е ,ти да си изкушение,
скъпоценна, колкото самата можеш да бъдеш,
може би писано е,или е просто творение
на един непримирим и глупав младеж...