автор: betina

Този път ми е писан –
прашасал от лято,
лъкатуши под слънце
сред късни метличини.

И няма отбивка,
ни завой наобратно -
тропосват безкрая
крайпътни къртичини.
Поне... да ме спънe
случайна подкова -
късмет неочакван
да ме стресне от дрямка...
На мен да се случи?! –
Каръшки окови
се впиват в съдбата ми
като пепелянка.
Ръка на творец
или на безбожник
ме води безсилна,
че и ме рисува?
Часовник не нося,
а станах заложник -
без ропот на времето
чирашки слугувам...

Този път е написан,
щом сутрин се будя -
за мене чекръка
пресуква влакното...

Късмета си стискам
в ръка и се чудя -
кой вятър довя ми
прашинка в окото...