СНИМКА
Господ сърдито търкаля небесната си колесница. Дървените и колела громолят по калдъръма на Млечния път. Огнените змиорки на светкавиците правят любов, преплитат телата си, като чертаят фантастични фигури и отблясъците им потъват в медния бакър на натежалото от влага и аромат на колендро небе. Въздухът – гъст и лепкав, сладни и се стича по сетивата. Наситен с електричество, жужи и трепти над земята.
Обърка се времето, повече от хората. Всеки ден до обяд слънцето пече, а с превала си денят дърпа тежката водна завеса на дъжда, с която разделя света и всяка твар има възможност да остане насаме със себе си. Прикътва се в обиталището на интимния си свят, наблюдава случващия се на сцената живот, без да има нужда да участва в спектакъла. Тази вечер вали през слънцето. Залязва и се прощава с деня, като залива земята с лъчиста, малахитова светлина. Водните капки опалени искрят в офирско злато, търкулват се по високите стебла на тревите, спускат се по клоните на дървесата и засяват небесна благодат в пръста.
На запад хоризонта опасва седембагрената лента на дъга.
От сухи клони и зелени вейки, които превързат със снопчета трева, колибата, в която се канят да нощуват, е готова. Достатъчно устойчива да издържи на вятъра, който шушне по върхарите на дърветата и обещава да остане през нощта. С размери два на два метра и височина около метър и половин е просторна, за да подслони огромното за четиримесечната си възраст куче и двамата души, които мълчаливо се грижат да осигурят нощувката, съберат и приготвят храна. На няколко пъти, докато строят колибата, Божията благословия ги измокря до дъно, след което слънцето прежуря и изпарява последната капчица влага. Трудно е да се гадае в какви отношения са двамата. Между тях струи утаена близост на хора, които са свикнали да се грижат заедно за битието. Всеки се занимава със своите задължения, като едновременно е на разположение и в услуга на другия щом се окажат в опасна близост, която ги отдалечава. Не са роднини. От изпънатия гръбнак на жената и сянката в мъжкия поглед, която неумело прикрива с леко наведена глава, гори зле удържано сексуално напрежение, което на моменти изтървано , взима превез над разума, замъглява емоциите и ги пропъжда в противоположните краища на поляната. Електричеството във въздуха увеличава волтажа, напрежението заплашва да помете колибата, всички усилия по подготовка за нощта, непостоянството на времето. Има сили да отнесе самата буря, да я запокити обратно в раззиналата и паст, да я накара да преглътне , да изпрати целия свят по дяволите, за да няма свидетели в усилието и невъзможността на двамата както да са заедно, така и разделени.
Посрещат вечерта по бански, пазейки единствения сух чифт дрехи за нощта. През деня мързелуват след поредното нощно дежурство, излагайки телата си щедро на слънцето. Мъжът насече, а тя му помогна да изнесат от гората всевъзможни сухи и изгнили дървета, които трябва да им стигнат до сутринта. Освен огъня, който дъждът все заплашва, но не успява да изгаси, имат нож, брадва и твърдо решение да оцелеят на Поляната на чакалите.
Оттатък шосето и реката, при която слизат да пият вода хишниците, са лозята. Тези, които са ги садили, отдавна не са между живите, на младите явно не им се работи, щом повечето насаждения пустеят. Издебват един антракт в танца на дъжда и успяват да съберат прясна и разнообразна храна: дребни, но изпечени от слънцето ягоди, чиито ароматен, сладникав дъх изпълва колибата и като се смеси с росното от зелените клони, замайва главата; едри, сочни череши, по чиито месести кълба дъждовните капчици трептят преди да се търкулнат, хранейки със ситост очите; в едно от лозята успяват да изровят картофи; малко бяла царевица; зелени перца лук, каквито тя много обича. С парашута* от р. Тепавка мъжът хвана дребна риба, в гората успя да събере горски ягоди и дъхави манатарки. След като изпичат всичко в жарта и тя подрежда плодовете върху големи лозови листа, които използват за подложки, имат богата, екзотично украсена с полски цветя вечеря, осветена от окръглената в пълнота луна, която завистливо се надвесва, да не изпусне нищо от това, което се случва под водната завеса над поляната. Огънят ближе тъмнината с оранжаво-виолетовите си езици, водните капчици просветват в рубинено-карминено и със съскане угасват в земята.
Хапват набързо, сгушени под клоните в бавно пристъпващия мрак, под нов пасаж на дъжда, който се е завърнал. Сърцето на бурята не е над тях, водната сприя се излива от небето, вече не е проливна, но всичко наоколо тъне във вода. Далечни светкавици се гонят в ширта, гръмотевици боботят. Упоритите пръсти на дъжда ритмично почукват по гладките, глъзгави листа на дъба.
Жената, свита на кравайче, бърза да отнесе топлината от другите две тела в съня, преди да стане студено. Будуват на два часа, да не пропуснат глутницата, когато слиза до реката да пие вода. Поляната е дебел губер от бели, нежни цветя, толкова ефирни, че при откъсване веднага повяхват. Почти по средата е очертаната от чакалите пътека. Луната изплува от извалялите се облаци, топчестото и по детски лице огрява в мека светлина натежалите от вода съцветия и перлената им белота приглушено искри в сянката на гората.
* * *
Огънят помага за изследване на мрака. Чакалите са активни нощем. Преди да излязат да ловуват, започват да вият във високите тонове, с глас, наподобяващ жалния вопъл на оплаквачката-съдба. Зловещи хищни звуци в тъмнината. Бидейки мършоядни и всеядни животни, по тези географски ширини трябва да се борят за храната, да ловуват сами , рано при зазоряване или привечер. Моногамни са, при настъпване на полова зрялост връзката , която създават е за цял живот. Страдат от побесняване. Движат се като сенки, спират, душат и се ослушват. При гонка в нискостеблени гори и храсти имат интересна стратегия, завъртат няколко пъти кучетата в обиколка и тръгват да бягат зад тях. Движат се по едни и същи пътеки, отстояват територията, която преди това старателно са маркирали.
От изток небето изсветля в розов кристал. В края на гората, където се е приютила колибата, още властват сенките на нощта. Глутницата не слезе по утъпканата пътека, въпреки че тревожния вой на няколко пъти накъсва тъмнината и настръхналата гора притихна в себе си. Дори дъждовните капчици спират да се отцеждат по листата, застиват от предупредителните нотки в полунощната песен. Чакалите се събират на групи само през размножителния период, който е през зимата. В останалато време са единаци.
Жената се изхлузи под влажните завивки и притури няколко главни в огъня, който въпреки мокрите дърва не угасва. Скоро под лютивия пушек просветват езиците на зараждащия се пламък. Мъжът с обърнат гръб към света тъне в собствено, разбираемо само от него самия безразличие. Сънят услужливо е спуснал прикритие.
Canis aureus**оглозгва пресъхналите бърни и съществото в жената се смалява, заплашва да изчезне, преди утрото. Разкъсва съсухрената като пергамент кожа и лочи пролазилата тънка червена ивичка, която бързо попива в пръста, преди отблясъците на огъня да я осветят. Душицата не трепка с крилца, не се бори, не разбира защо трябва да се съпротивлява. Денят убедително стъпва на прага на хоризонта. Разсъмване наближава.
*парашут – незаконно приспособление за ловене на дребна риба в плитки и бързотечащи води;
**canis aureus – златист чакал