автор: vicont

Пролог

ВСЯКА ЧОВЕШКА СЪДБА Е КОВАНА ПО МЯРКА

Във всеки един от нас, поне веднъж се е пораждала мисълта, че неговото присъствие тук на този земен свят не е случайно. Усещането за собствената ни уникалност и предназначение ни изгражда като личности, като характер и индивидуалност.
Предопределя пътя на личностното ни развитие и начините по които да решим поставените ни кармични задачи. Силата на волята и любознателността, упоритоста и жаждата за живот и знания, стремежа към усъвършенстване и реализация са качествата, които определят оформянето на личности- различни от общоприетия в социален смисъл субект. Към тези личности обществото има особено отношение а инерцията на житейския хаос ги превръща в асоциални и нестандартни.
Но, по чия воля и според кои норми?
Закони, догми и правила създадени от същото това общество или негови представители. Правила необходими поради менталното несъвършенство на хомо-сапиенс и неговата все оше стадна принадлежност, добре осъзната и и използвана от определен кръг „просветени”. Дали от както свят светува, човечеството не живее в невероятна заблуда,отхранило в съзнанието и родовата си памет, грешните кодове на една още по грешна еволюция?
Или в стремежа към търсене на доказателства за своя уникален и висш произход, негово величество- Човека, се е самозабравил, пренебрегвайки истинските и непоколебими закони на безспорния творец на вълшебството- живот: ПРИРОДАТА?
Тя, природата- ни наказва понякога, като суров родител неразумните си деца. Обсипва ни с неподозирана щедрост и неизброими блага, глези ни с богатството на своето въображение и невероятните си приумици. Като грижовна майка е създала оазиси за галените си деца на два или четири крака. Завещала ни е безпогрешни правила за хранителните вериги и поносимоста между отделните видове. Но никога не е прощавала и не прощава безрасъдството на своите рожби и особено онези, които грубо и безпричинно погазват най-съкровенните и закони. Ако висшето съзнание на твореца на светове е подозирало дори за миг, че единият съзнателен вид ХОМО- САПИЕНС, използвайки едва една десета от своя недоразвит мозък, ще причини в своята еволюция, толкова значими и непоправими щети, вероятно би му отнел възможноста да използва и тази малка част от сивото си вещество, за да ограничи щетите от бедствието”цивилизация”. Светът, който ни принадлежи- земния Рай! С неописуемите си изгреви и възхитителни залези, с неподражаемата красота на своята палитра и разновидност на животински и растителни видове. С живителните си и чудотворни извори. С безбрежните си океани и непроходими гори... Свят на който да се възхищаваме със сетивата ,дадени ни от създателя. Блага, които да черпим от щедроста на същия и които със завидна упоритост унищожаваме, подвластни на детинската си безотговорност и празномислие.
А някога... се разказва в легендите, как хората и животните са живеели заедно и говорили един и същ език. Били са като братя. Равни между равни. Помагали си и живеели задружно, докато хората не нарушили неписаните закони на братството и поробили част от животните. Други избили за прехраната си и облекло а останалите -прокудили. В тази стара легенда, хората повярвали, че са равни на боговете. Тяхната придобита ловкост и хитрост на разумни същества, ги накарало да се помислят за по висши създания, на които всички останали трябвало да се подчинят. Гордите орли полетяли във висините и никога повече не слезли при хората, мечките избягали далеч в планините и винаги избягвали човешките същества ако ги срещнели по случайност. Вълците и лисиците стояли наблизо, надсмивайки се на човешката глупост. Само кучетата, магаретата, кравите и конете останали верни на хората. Някои от тях работели вместо човеците, други ги носели на гръб а трети ги пазели от врагове. А човекът,със своята хитрост и ум,въпреки всичко останал сам и немощен срещу законите на природата и нейната унищожителна справедливост. От тогава, той хомо- сапиенс, най-висшето създание, благословено с разум и интелект води безпощадна война с всички биологични видове, по суша и на вода. Избива ги безмилостно, поради суета и безхаберие, заличава всички онези, които представляват заплаха за неговото съществуване, приемайки се за господ- Бог, присвоявайки си правото да извършва насилствена селекция и противоестествен подбор на видовете. За съжаление осъзнатите човешки същества, противници на противоприродните и противоестествени действия на себеподобните си, нямат нито власта , нито средствата за да противоустоят на тази „самоубийствена война”.
Затова, когато отчуждения от естествената си среда човек, се завърне към своите корени и чистата сила на природата, когато се сблъска отново с вековните и неотменими закони, преоткрива смисъла на живота и неговата истинска същност. Намира смисъл там, където преди е имало дълбока празнина, открива мостове които не е подозирал, че съществуват. Красота, която не е оценявал и върхове, които не е изкачвал. Докоснал магията на истинското съществуване, прогледнал в тъмнината на собственото си невежество и осъзнал с ужас, че е част от безхаберието и безгрижието на един свят смятан за истински и справедлив.

Боби Кастеелс