автор: sradev

Паридай така дълбоко се беше замислил върху реалността, че без малко щеше да настъпи един червей, който тъкмо пълзеше към светофара.

- Абе кьорчо, ти не умееш ли да ходиш!?
- Ти пък да не би да знаеш?
- Аз знам как да ходя.
- Че тогава защо не ходиш?
- Аха, за да ми откраднеш патента?
- То може би имаш и патент за летене?
- Разбира се, 30 процента по-ефикасен от орловият.
- И какво ги правиш тези патенти?
- Продавам ги, организирам курсове, чета встъпителни лекции...
- Ами за Чук на Вампирки имаш ли патент?
- Не, това е специалност на Магарето.
- То не беше ли по футбола специалист?
- Патенти за ритане има медузата.
- А по колко вземате за лекции?
- По 100 довера на час, но материята е специална - курса трае 1000 часа.
- И ще овладея Чука на Вампирки?
- Не, това е встъпителен курс, ще ти трябват 10 курса за пълното овладяване.
- О, не - десет курса на магаре и съвсем ще подивея.
- Патенти за подивяване имат хората.
- А ако само купя патента за чука?
- То ще си го чукаш у главата.
- А лекарят казваше, че медицинската помощ е безплатна.
- И колко ти взе?
- 50 довера за 10 минути изследвания, само производствени разходи.
- Добър му е патента - 300 довера на час. Време е и аз да повдигна производствените разходи.