не ме обмисляй дълго
времето като заоблен хълм
постепенно се снижава
и не боли от трънчето в петата
боли от несподелено
и защото съм такава
една идея по-далечна от облака
притурил в рамка планината
по-бяла съм от светлите си мисли
не присвоявай това което
лети по-бързо и от светлината
не ме затваряй зад острите си щрихи
няма граници за мисълта ми
и не винаги е празна тишината
когато като лястовица всяка сутрин търся
сигурна опора по наклонената плоскост