Какъв е този шум
от празнични фанфари,
що вилней навън?
Чета,унесен в сън,
божествени скрижали...
Посрещам Бога в мен,
с "осанна!" го приветствам-
той носи моя ген;
аз,още нероден,
бесувам в свойто детство.
Хор пее и възпява
езически пегас,
а мене заклеймява...;
С десницата си здрава
таз ерес мачкам аз.
"Разпни го!" вика някой,
и хилядна тълпа,
подема туй проклятие...
В питонено обятие
вселената душа!
Нещастни богомолци,
уж дирят опрощение,
но всъщност са подмолни
безбожни богоборци...
Горя ги с омерзение!
Молитвите не чувам,
а само богохулствата.
Вървя,летя и плувам,
невинност всяка псувам
и карам я да блудства.
Във кратер от вулкан
пиянски уринирам-
създавам океан;
живот се ражда там,
където дефекирам...
Усмивам всеки смисъл
с изгаряща ирония;
тъй всичко съм орисал:
що сътворил съм с мисъл
да става прах във огъня.
Извайвам пъстро цвете,
в което красотата
оглежда се и свети;
но то е тъй нелепо-
триумф на суетата!
Когато плача аз
в съня ми плъзва плесен;
вони на блатен газ...
Тъгата ми е квас-
светът е с ней замесен!
Понякога пропадам
докато търся истина...
Но аз съм Бог-грамада:
дори попаднал в Ада
оставам непречистен!
Светът се е създал
от моя сън кошмарен,
докато аз съм спал...
Затуй е прах и кал,
прогнил,жесток,покварен...
Веднъж да се събудя,
веч няма да заспя;
съня си ще прокудя,
клепачи ще отскубя;
света ще възродя!
Веднъж да се събудя...