автор: petsto

Провокирано от видеоклипа за поета в "Хулите".

Привет, Данчо!

Не ме познаваш. Приятелите ти са добре. Елка* е още дъждовно момиче. От небето валят стихотворенията на Сашо* / а може би той сам ги хвърля от балкона си /. Очите на Камелия * са все така чисти. Живее в София.
"- Колко е живот да му се сърдиш" - казва...
Апартаментът на Сашо Белчев * е същият. Краси*, Венци*, Валентин*, Константин* и още куп народ те поздравяват. Най-благородно ти завиждат, че до теб имаше поет, когато напусна нашия свят. Как си? Какво става в отвъдното? Там пишат ли стихове? Занесе ли ризата на Христос? Чакай ни. Както пишеш в едно твое стихотворение "няма къде да се скрием". Неритмично един по един ще дойдем. Поздрави и от рибарите, морето, лодките, чайките. "Робинзон"-а не са го застроили. Това е. Дано с Божия помощ получиш писмото. Поздрави и на бай Кощи*.

11. 06. 2010 г., Петьо
гр. Варна

__________
Пояснения:
Елка - Елка Няголова - поетеса
Сашо - Сашо Серафимов - поет
Камелия - Камелия Кондова /kamik/ - поетеса
Сашо Белчев -поет
Краси - Красимир Масурски - поет
Венци - Венцислав Славянов
Валентин - Валентин Шалтев - поет
Константин - Константин Младенов - литератор
бай Кощи - знакова фигура на Балчик в близкото минало