Туй наше Кинче, все таквиз ги върши,
да вземи, че да кръсти кузичката Уфелия.
Ма викам и, ти със ума си ли си дъще,
кък ши крещя аз из гюрлюците: "Уфелийоооо..."
Пък тя са смей сига и дума:"Няма страшно!"
И Амлет щяла да и дири за компания,
не че съм против, ма чийнето ш си изкълча,
доде тез трудни имена докарам.
Пък и кузата толкова е щура,
по-вироглаво нещо, начи, не съм виждала!
И как такова чудо на покорство да научиш,
че да си заслужи името и имиджа?