автор: teAnu

За нея мисля си сега.
Изглежда ми красива.
Харесва ми как онази самота,
лицето й осмива.

Дълбоки, сребърни очи.
Усмивка стройна, безвъзвратна.
Изгубен и намерен вик.
И тишината необятна.

Тя носи мисъл, сила, мекота.
Тя дава воля и реалност.
Тя може да направи вечерта
пълна с идеи - с каузалност.

Приятел верен аз открих.
Харесвам я. Личи си.
Нима дошъл е онзи миг,
кога в мен ястреб път проби си?

Спокойствие ми вдъхва днес.
От утре пък динамност.
Ще вземат работите на Деня превес.
А не все тъжната полярност.

Благодаря ти много, мила!
Благодаря и знай...
Че искам да направим всичко,
Не в мисли само. И дерзай! :)