Той има най - прекрасните ръце
и с дългите си пръсти свири на пиано...
Докосва нежно с устни саксофон! Море
в нозете му Орфееви притихва нямо...
А, после стихове, след стихове реди,
а, с тях и приказки разказва....
плени я с нежност щом докосна багрите
и я превърна в плуваща сирена....
И тръгна с нея! В моретата , в пустините...
В очите му вселените танцуват...
В усмивката му страстите се гонят,
обличат я във огнени копнежи!
Звездите знае да чете и те го слушат!
Като мъниста в дланите му лягат!
А, видят ли го демоните- бягат...
Той знае как от мрак да сътвори зора...
Той срещна своята Евридика отново
отключи в ада - рай един в очите и
със арфа, с устни, с вяра и със слово...
Той знае - тя го следва с длани нежни...
След хиляди години я спаси
и я покри със светлината си...