автор: m_space

/ В памет... /

Вчера,
ден като ден...
Свиждане в неделя...
Болница, като болница...
Слънчев, горещ следобед...
Роднини...даряващи подкрепа, обич, надежда...
Молещи се
да видят своите близки час по-скоро оздравяващи, далеч от болнични заведения..
И ние така, усмихнато вдъхвахме надежда, радост..Държахме се за ръце, смяхме се..
Говорихме, че скоро ще се видим навън, ще го отпрануваме...Че лошото е прескочено..
И наистина така изглеждаше..Не беше параван на добро актьорско майсторство..
Нищо не вещаеше нова буря..
Ех...
Не зная....
колко близо е вчера до днес, но разбрах, колко далеч може да бъде -БЕЗВЪЗВРАТНО.. след един телефонен звън,
и една внезапна вест......................................................................................

Като вкопчени в юнското слънце стоят мислите ми...
А мълчанието е кристална чаша, която се пропуква от истината...И боли..
И знам, че няма начин да е друго..

Вчера и утре са светове, които не ни принадлежат..

Днес е времето..
Не закъснявай...


14.06.2010