Ти, все тъй си – *моето момиче*,
аз, след теб, все *като пес* подтичвам.
Питаш ме – *...все тъй ли ме обичаш?*
Аз, обидата приемам *лично*!
Питаш ме *Къде са ти очите?...*
Все по теб!... И *прелести* откриват!
Бръчките ли? Те остават скрити...
Влюбени очите – всичко скриват!
Питаш ме *Къде са ти ръцете?...*
Все по теб са!... Милват си... *фантазии*!
А в очите – луди страсти светят!
Ти, все тъй ли *вечно* - ще ги мразиш?
Ти, все тъй си *моето момиче*…
Може би омръзнах ти, въздишаш...
Не, не знам *все тъй ли...* те обичам,
но, все още – стихове ти пиша!
Бой..Боев,
15.06.2010