Чадърът пак е в гардероба
и палавият дъжд ни гони,
тропосва твоите пагони,
вталява тънката ми роба.
Дъждинки две във наште пазви
се стичат от гръдта надолу-
по кожите пълзят във соло,
но тръпки в двамата пролазват.
Душите ни до мокро голи
в олтара сливат се поройно
и става слънчево и знойно
в телата – пеещи тополи…
***
Чадърът пак е в гардероба
и пак дъждът над нас се рони,
но ти си вече без пагони,
а аз съм в топла бяла роба...
Но пак дъждинки тръпно будят
страстта ни с бисерни очички…
Целуваме се пак пред всички…
В тревите светят изумруди...