автор: meiia

Добре съм - нещо странно.
И нищо, нищо не горчи!
Тъгата си ли недохранвам
и болката ми ли си мълчи?
И шапката ли не ми стяга,
гемиите и те са още тук.
И аз не искам да избягам,
оставам в себе си, напук.
Като в удобен дом с джакузи.
И все едно заслужен или не!
Забравям старите контузии
по немолитвените колене.
Добре съм. Става интересно.
Необичайна роля е за мен.
А да не би да ме е треснал
слънчев удар в жарък ден?
Но аз съм си добре? Сияя!
От мълнии ли, или от заряд
с неясен източник. Не зная
времето му на полуразпад.
А дотогава съм безкрайна.
Не спирай миг! О, миг, поспри!
Останалото си остава тайна,
любов, любов и божии искри.