автор: viadolorosa

- Я ми подръж цигарата - казва доктор Баракова на сестрата и протяга свободната си ръка за да вземе гумените ръкавици. От тях се сипа талк. В кабинета мирише на тютюн и дезинфекция. Сестрата поема фаса самоотвержено, но не смее да си опъне от него, въпреки че и се иска.
- Помогни ми ! – заповядва отново Баракова и подава на сестрата дясната си ръка напъхана наполовина в ръкавицата. – Не влиза, малък номер е!

- Големите свършиха – оправдава се сестрата и прави формално усилие да помогне с една ръка, защото другата е заета - държи димящия фас.

Малката лежи гола до кръста на гинекологичния стол и наблюдава напрегнато облачетата цигарен дим, които плават във въздуха. Струва и се странно , че в лекарския кабинет се пуши, но на Баракова може да бъде простено. Тя прави чудеса. Така разправят. Това, което другите не могат и не знаят, тя го прави. Като факир е. При нея винаги се чака много дълго. Часове. Понякога и цял ден. Тълпа от обнадеждени жени и мъже са дошли при нея като при последната инстанция и чакат, за да нахранят надеждата си. Чакането е тъй уморително,че когато вече си вътре в кабинета битовите подробности са напълно без
значение. Важно е тя да бъде тук. Да те прегледа, да ти обърне внимание и да обещае, че чудото ще стане.
- Сега няма да се плашиш! Ще те чукам с ръчичка. Мнооого внимателно. Нищо няма да усетиш.
На Малката и пламват бузите от срам.Чувала е, че гинеколозите са понякога вулгарни, но това май е прекалено. Баракова пъха ръката си грубиянски и въпреки обещанията боли.
- Махни си ръцете от корема, пречиш ми !
Малката послушно скрива ръце зад тила и притихва .
Баракова изглежда уморена, изчерпана, даже смачкана. Тя винаги изглежда така. Като смляна от живота. Изглежда все едно не е водещ учен от национална величина в областта на гинекологичната ендокринология, а е някаква обрулена тетка от ромски произход, която ей сега ще ти предложи да ти врачува срещу пет лева.. Ако я срещнеш на коридора и не я познаваш можеш да я сбъркаш със санитарката или с чистачката, която бърше подовете с парцала. Всъщност не, никога няма да я сбъркаш с чистачката, защото чистачката е винаги с прическа, с червило и ако си свали гумените ръкавици сигурно маникюр и лакирани нокти.
Всъщност, това е само първото впечатление. Когато Баракова заговори то се изпарява изведнъж. Гласът и е нисък алтов и леко прегракнал от тютюна. Когато иска говори на книжовен български език, като известна столична интелектуалка. Но ако иска може да звучи и много просташки. Изглежда някога е била черноока красавица. Но следите от тази някогашна красота са напълно изличени. Кожата и е жълта и сбръчкана. Косите и стърчат неопределено във всички посоки, изсъхнали, със сиви корени, сплъстени краища, по които си личат остатъци от гарваново черна боя. Очите и са зачервени и мътни, без израз, без блясък и без живот. Баракова носи мърлява бяла манта, която прикрива безформеното и туловище и огромния и корем. Понякога тя се разкопчава, сякаш нарочно, за да се види коремът и, който ясно се очертава и стърчи напред като на бременна жена. Странно, тя е слаба, дори мършава, но има корем. Тя не е бременна, разбира се. Много е стара за да бъде бременна. А и никога през живота си не е била. Такава една ирония на съдбата. Като обущарят, който ходи бос или шивачът, който носи скъсани дрипи. Клюката, която се носи между етажите на Майчин дом разказва, че станала жертва на лекарска грешка, когато я оперирали по спешност от апендикс. Била младо момиче. Дъщеря на професорско светило по гинекология. И точно на нея да и се случи. А после цял живот диагноза стерилитет. Безплодие. Бездетност. Проклятие.
- Бременна си, моето момиче. Трябва да черпиш!
Лицето на Малката светва. Тя се надига от стола, хваща ръцете на Баракова и е готова да се хвърли в прегръдките и. Чудото се е случило.
Но Баракова се отдръпва. Върху жълтото и изпито личице се появява нещо като усмивка. Тъжна усмивка.
- Нали ти казах. Повечко ебане му е майката. На тоя твоя аз му казах още преди. Повече да седи нощем при тебе в кревата и по-малко да дърдори по радиото . Въпреки, че аз обичам да го слушам. Говори красиво. А най-обичам песните дето ги пуска. Ееех, Емил Димитров. Нашата младост. Къде са тези прекрасни времена. Отидоха си.
Баракова става още по-тъжна и усмивката я няма вече.
Малката се облича и понечва да си тръгва.
- В никакъв случай! Оставаш при нас за задържане и под наблюдение. Рискова бременност. Ами ако изгубиш бебето…
Отделението на единадесетия етаж се води официално Гинекологична ендокринология, но лекарите го наричат на своя жаргон ОПЗ - Отделение “Путки заспали”. Умишлената инверсия на прилагателното и съществителното явно цели да бъде смегчено вулгарното звучене на словосъчетанието и да му се придаде мелодия и поетичност. Все пак става дума за репродуктивност, за размножаване, а може би и за любов.
В ОПЗ са приети на стационар жени с проблеми. Женски проблеми. Къде само козметични, къде направо на живот и смърт. Жени без мензис, или с мензис, които не иска да спре, жени с бради и мустаци, с излишни килограми и странни телосложения, жени с ужасни кожни дефекти на хормонална основа, жени с етикета яловица, освирепели от жажда за имат дете.
Линолеумът пред леглото във ВИП стаята е издълбан и има дупка, чаршафи няма, трябва да се донесат от къщи, а стъклото на прозореца е пропукано и леко духа ,но нищо. Като за стандартите на България от прехода през 90-те това е супер лукс. Пък и чудото е станало. Какво значение имат тези дребни подробности от пейзажа.
На коридора има раздвижване. Всички искат да видят Малката, която е успяла за забременее под вещото ръководство на доктор Баракова.
- Как забременя?
- Пи ли хормоните, дето ти ги предписаха?
- А диета пази ли?
- Правиха ли ти цветна снимка? И колко ти взеха за ампулите с контраста?
- На колко си години?
- От колко време си стерилна?
- Това първата ти бременност ли е?
- А на мъжа ти наред ли са му сперматозоидите?
- Правиха ли ти преди това абразио?
- А може би инсеминация?
- А, да не би да си ин витро?
- А как си с кръвната захар?
- Може би си била с поликистозни яйчници?
- А ендокринната жлеза нормално ли ти работи?
- А казахте ли на ваште?
- А от колко време сте женени?
- А разбираш ли се със свекървата?
- А защо си тук щом си вече бременна?
Именно, защо е тук? Може би за пример, за надежда и кураж. Като тази от съседното легло във ВИП стаята, дето била с ендометриоза, пила таблетки,минала през цветна снимка и абразио, през цялата процедура на доктор Баракова и накрая забременяла, както си му е реда!
Малката не е пила хормони и дори не си е правила цветна снимка от страх, че ще боли. Отказала се е доброволно от абразиото, пак от страх. Не, няма никаква инсеминация, нито ин витро… Всичко съвсем нормално и спонтанно, съвсем неочаквано, по най-баналния начин…С любов.
Баракова стои на отворената врата и наблюдава притихналото разочарование. Тя изглежда уморена, убита от живота и безразлична, както винаги.
- Всичко идва от малките ви главички.- казва тихо, а после добавя на висок глас за успокоение - Но тук правим каквото можем!
Баракова пие. Тя е алкохоличка. Прикрита алкохоличка, въпреки, че всички знаят и виждат. Вероятно и тя самата знае за себе си. И сигурно я е срам. Но какво значение има това, щом хората я търсят, доверяват и се, надяват се да им помогне.. А как да не пие като има толкова много благодарни? Хората носят защото са доволни от нея.. Алкохол, цигари, шоколадови бонбони и пликове с пари. Баракова не се интересува от парите, нито от бонбоните. Парите и бонбоните дава на осиновената си дъщеря. Тя е вече голяма, даже миналата година и роди внучка. Така женската нишка е продължена, нищо, че с чужд генетичен материал…Майка е тази, която отглежда и възпитава. Е, добре е бъде и тази, която е носила в корема си и е родила… Затова тя сега е тук. Сама неуспяла, но да помогне с каквото може на другите. Баракова обича шишетата с марковите питиета. Вечер се отпуска с тях, смила по-лесно стреса, тушира в съзнанието си всекидневните кървави гледки от остъргана маточна лигавица. Вече отдавна, много отдавна не и прави впечатление. Това е проста процедура, рутина. Трае минута, две и готово. Матката е изстъргана, изчистена, подновена. Дори няма угризения на съвестта, че е убила някого, защото вътре няма плод. Това не е аборт, а просто абразио. Козметична процедура, за разхубавяване, подмладяване и оздравяване.
Баракова не обича да влиза в близък контакт с пациентките си. Тя не обича да отговор на въпроси и да обяснява. Когато прави манипулацията предпочита да не знае кой лежи на стола. По лесно е да си има работа просто с едно влагалище, матка и чифт яйчници, без имена, без подробности от социалния, финансовия и интелектуалния статус на обекта. Тя обича да повтаря машинално фразата на баща си “Обичам простите жени, които не задават въпроси!” Простите са безопасни. Те се доверяват напълно. Те и дават чувство за власт.
Синеоката е днес на ред за инсеминация. Баракова се страхува да я погледне в сините и очи. Това е третия последен опит. Ако и той не успее трябва да се пробва ин витро. Колегата Колев я чака в затъмнения кабинет на видеозона. Синеоката лежи с разтворени крака и очаква да получи материалът от спринцовката. От една седмица Колев дебне с видеозона овулацията и. Баракова я е предупредила, че спермата на бащата е хилава и повече да очаква резултат от донорите. Синеоката не пита кои са те, какви са от къде са. Важен е крайния резултат. Все пак се надява да стане чудо и сперматозоидът на нейния любим да финишира пръв.
- Чувстваш ли какъв луд секс става? – пита Баракова без да очаква отговор
Синеоката на чувства нищо свързано със секса. Чувства само натиск и тъпа болка. Може би така също се забременява. Дано този път да стане!
На една от масите в столовата седи жена видимо прехвърлила четиридесетте. Тя отпива бавно от чашата и прави сбърчена гримаса.
- Чаят изглежда все едно са го варили от парцалите за под – усмихва се едва.
Малката не отвръща. Но се присламчва на нейната маса.
- Как успя да забременееш?
- Не знам. От само себе си.
- Аз се опитвам вече двадесет години и нищо. Понякога се примирявам и си казвам. Това ще е няма да имам деца. А после все нещо ме кара да опита пак и отново. Вече съм на 42.
Старата е висока и кокалеста. Изглежда здрава, силна и репродуктивно пълноценна. Лицето и е все още гладко и нежно, почти без бръчки. Направо минава за хубава. Но все пак стара.
- Липсвал ми някакъв ензим, който съпътства оплождането. Без него не става. А медицината е безсилна, защото все още не може да синтезира изкуствен ензим. Но аз не се отказвам. Надеждата умира последна. Докато мога ще опитвам.
Чистачката размахва метлата по коридора и разгонва случайните минувачи. Косата и е грижливо подредена на букли, златен блонд. Очна линия. Малко демоде. Но и тя самата не е първа младост.
Малката се заглежда в ръцете и за да види маникюра, но той е скрит под гумената ръкавица.
- Отивай си в стаята,че тук само пречиш! – вика гневно златната букла.
И Малката притичва до съседния коридор. Не и се прибира в стаята да мъти. Вече е чувала десет пъти прочувствения разказ на съседката как е забременяла по лекарското предписание на Баракова.
Около двайсетина млади момичета облечени в разноцветни нощници чакат на стълбището нещо важно. Лицата им са напрегнати. Те гледат Малката и тя ги гледа и не знае дали да ги заговори. Дали и те искат да станат майки. Толкова са младички. От някъде се отваря врата и на прага се появява розовобузества леля с тетрадка в ръка. Тя подкарва нанякъде момичетата като стадо покорни овчици, но в последния момент се сеща нещо и се обръща назад.
- Ей ти, с розовата нощничка! Идвай! Специална покана ли чакаш?
Малката се озръща.
- Аз ли?
- Нали си за аборт?
- Не! Аз съм за задържане!
Розовобузестата се сепва сконфузено. Тя едва успява да прикрие изненадата си, че в днешно време една такава Малка е решила да става майка, а не както всички порядъчни момичета да направи кротко аборт, и да не се забърква в семейни, финансово-икономически и социални проблеми.
Всъщност Малката не е никак малка. Тя е на тридесет, но е миньонка, слабичка е и изглежда непорасла. Може би като стане майка ще порасне. А може би ще напълнее. Талията и ще се надипли на възглавнички, лицето и ще стане сериозно и вдъхващо респект.
Вечер е. Отделението ОПЗ се готви за вечерна визитация. Баракова, Колев и останалите корифеи на войната със стерилитета ги няма. Дежурството поема сестра Жужа. Тя е изрусена, едра и със самочувствие на красавица пропуснала да забележи, че е вече бивша.. Идва тук за да си поспи и да изкара една заплатка. ОПЗ е спокойно отделение, затова Жужа е бясна, когато Малката я вика, за да и каже, че кърви.
- Ами радвай се, че кървиш. Нали тука всички стен ПЗ и не ви идва мензиса.
- Но аз съм бременна, не бива да кървя.
- Лъжеш
- Защо пък да лъжа.
- Покажи…
Малката показва.
- Отвратително. Как не те срам да си показваш дамските превръзки. И това ми било жена Пфу!
Жужа е бясна, защото нощното и спокойствие е застрашено. Тя набира пара и продължава изказването си:
- И откога започнаха да се влачат тук и бременни и да смущават нощното спокойствие. На такива като тебе мястото им е в патологична бременност. Лягай и заспивай и утре ще ти мине. А ако пометнеш, голям пpаз! Няма да си първата, я!Лека нощ!
Вратата се затваря. Малката реве. Съседката отива да търси жужа. Може ли да оставят така бременна жена да плаче. И то в ОПЗ, където да си бременна е истинска природна рядкост.
Жужа нахлува отново като хала. Спалния и режим е нарушен и по лицето и се чете омраза . Омраза към всички ПЗ дръзнали да забременеят и да задържат стационарно. Жужа носи голяма инжекция с дебела игла.
- Давай задника!
- Какво е това!
- Сънотворно. Нали не можеш да спиш и ревеш.
- Но то може да повлияе на плода и да предизвика непоправими последици…
- Без философстване и глезотии!Нищо му няма на плода. А ти ще се наспи И аз също. Давай задника! Иначе…
Жужа се замисля какво ще се случи иначе. Малката отново реве, защото усеща как кървенето става пулсиращо. Жужа не се церемони повече, хваща малката за ръката и прави инжекцията подкожно.
- Не мърдай да не те боли.
Малката е капитулирала. После нощта наистина идва.
Синеоката я изписват. Трети неуспешен опит. Този със слабата сперма е дошъл да си я прибере. Самият той е слаботелесен и бледолик, с мъхеста кафява брадица по долната челюст. Синеоката плаче сърцераздирателно и не отива да се сбогува с тези от ВИП-а. Как да понесе, че някои забременяват от само себе си , а тя не може дори след третата инсеминация.
Баракова минава на визитация.
- Оплачи се !– казва тя сдържано и съседката на Малката започва да изброява многобройните си страдания, които е натрупала от вчера насам..
Баракова мълчи и слуша търпеливо хопохондричния разказ за хремата, за пясъците в бъбреците, за кашлицата, за цвета на урината, за болките и опъването на матката.
- Изписвам те. Събираш си багажа и си тръгваш днес след обед.Здрава си като кон и …Хайде, лека бременност!
Малката кърви но по-малко. Видеозонът показва, че сърчицето бие. Това е най-важното. Може би сънотворното на Жужа наистина е помогнало. Старата идва да я вика на приказка навън, но Малката отказва. Ще стои да пази леглото, ще мъти като кокошка ако трябва до края цели девет месеца…
- Имам една позната дето през цялата бременност кървя… не спря да кърви до термина и накрая роди бебе великан. Четири кила. Така че…Пък и имаш толкова време пред теб. Толкова си млада..
Старата иска да я окуражи. Тя дето сигурно никога няма да стане майка… Силен човек е Старата. А Малката е лигла и глезла.
По коридора се разнасят български знамена. Едно създание, за което е трудно да се определи дали е момче или момиче е препасало през кръста и през челото си българския трибагреник. Тази вечер започва световното по футбол. България ще играе първия си мач.
- Трябва да бием. Ура! България! България! – крещи Неопределеното.
То е ниско и трътлесто, а лицето му е покрито с акне вулгарис до такава степен, че не се вижда нито един сантиметър здрава кожа. Неопределеното е грозно до безобразие. Грозно, младо и неопределено, но все пак жена. Очите му греят от възторг. Душата му грее. С такива очи и с такава душа наистина няма начин да не победи.
- Ето затова съм тук – обажда се Баракова някъде от зад кулисите – Тук съм защото такива момичета ще родят здрави и силни, българчета, а на нашата страна и трябват българи, българи, много млади българи…
Следващото предизвикателство чака Баракова във ВИП-стаята. Туркинчето е едва на 18 , а вече от три години е пациентка на Майчин дом.
- Не мога да забременея…
Детското още не си е отишло от лицето му, а тялото образец на женската прелест. Огромен бюст, ханш и талия като от порно списание…Туркинчето е омъжено за богат кърджалийски търговец. Преди това е продавала чорапи на пазара за дребни стотинки.
- Ако не забременея и не му родя ще ме изпъди. А аз … не че го обичам, но той е богат и с него животът е хубав. Живях вече тежко, а сега искам да имам хубав живот.
- Ще имаш сладурано, ще имаш… - успокоява я доктор Баракова и поема найлоновото пликче с материалната благодарност.
- Ут кърджалийскътъ и, дет я обичаш.
Туркинчето малко бърка българския език, но иначе е наистина бомбонче и половина.
- Да си жива и здрава мойто момиче! Но и този път нес и бременна. Няма нищо.
- Другия месец ще опиташ пак и пак ще дойдеш в София. Сега ще ти дам едни нови таблетки…
Навън започва пролетта. Малката вече не кърви. Бебето е голямо и маха с ръчичка от видеозона. Вече си има име, даже две. Старата си е отишла отдавна и ще се върне може би след няколко месеца, ако пак и хрумне. А може би никога вече няма да опита отново, защото е късно и защото е стара.. Чистачката е боядисала косите си в червено и се е отказала от очната линия. Може би е видяла модната тенденция в списание “Блясък”. Жужа не изва да спи в отделението ОПЗ. М може би е в отпуска, или е духнала в чужбина, както разправяше че е решила. Но затова пък Синеоката отново е тук, този път за програмата ин витро. Този път трябва вече да се случи чудото. Неопределеното е свалило българския трибагреник. Уви, България както винаги губи. А доктор Баракова сигурно отново преглежда в кабинета си с цигара в ръка и раздава надежда на малцината, които искат да създават българчета.