тя сякаш е карта на света
в която откривам нови хоризонти
земи поляни гори пътеки
пътеки към нея
оплитащи се като меридиани
и паралели
в една безкрайна плетеница
объркваща ме все повече и повече
отказвам се
тръгвам прибирам се
и пак отначало
а в момент на просветление
установявам че съм кръгъл глупак
по-кръгъл и от най-кръглия глобус на света
представен във вид на двуизмерна карта
лежаща на масата в хола между
чашите с алкохол и кока кола
пепелник запалка и полупразна кутия с цигари
полупразна полуизпразнена
като душата ми изпаднала в безтегловност
в която единствено ще намеря
вярната посока в пъзела
от меридиани и паралели
впили се в тялото й викащо ме
отвъд хоризонта
който ще успея да настигна
когато наистина я открия
щом спра да се страхувам