автор: sradev

Вселената е изтъкана от любов, омраза и безразличие (лоб).

Всяка точка от пространството има тези три елемента, които обикновено спят. Когато от някоя друга точка пристигне сигнал от единият вид (л, о или б), точката се ококорва и в зависимост от настроението си изпраща обратно сигнал или го пропуска нататък.
Ако, на пример е била в състояние л, то предава сигнала л, гаси сигнала о, като изпраща сигнал б или сигнал о, при това може да промени и своето състояние на о или б. В състояние л точката става мека, в състояние б - твърда, в състояние о отблъскваща. В резулат от тези сигнали точките се разместват изчезват или се раждат.
Някои наричат тези сигнали гравитони, антигравитони и вакуум, вместо "любов", "омраза" и "безразличие", но те не са материални, не са частици и за това не могат да бъдат отделени от пространството.
Когато една точка получи еднакъв сигнал от две страни, то тя
а) изчезва, ако сигналите са л
б) дублира се, ако сигналите са о
в) отмества се в перпендикулярна посока, ако сигналите са б.
В резултат от тези движения на точките ние наблюдаваме движения на обектите, които в същност променят своите състояния.
Наблюдава се явлението, че при изчезване на една точка симетрично спрямо обекта, който е наблизо, се появява точка в състояние б. При това Вселената се разширява в едно от измеренията си и се свива в друго. Това създава илюзията, че Вселената се движи. В същност Вселената има само едно измерение, което е "тук и сега".