автор: petsto

Мъчих се да те забравя.
Но сънищата ми те помнят.
И се събуждах...
Животът продължаваше.
Очаквах нощите
за да сънувам теб,
която някога обичах.
Сънищата водеха към никъде.
Не можех да ТИ простя,
че те обичах.
Но мазохистично исках да сънувам.
Алцхаймер. Как искам
тази болест на Алцхаймер...

Та ти бе толкоз самовлюбена...
Да ти простя ли?
И да престана да сънувам.