автор: jgateva

Гледахме се тази вечер с нея,
тя- звезда, а аз- обикновена.
Исках да ѝ се присмея,
че ме гледа толкова надменно.
Светеше Вечерницата бяла,
бляскава в небето черно -
чувствах, че дори Луната цяла
ѝ завижда в тъмното – безмерно.
Гледахме се тази вечер с нея,
тя- звезда, а аз- обикновена.
Исках да извикам силно,
да й кажа, че е твърде бедна
на сълзи и на слова - Да свикна,
че небето нейна е постеля, а тъмата,
тъй я забавлява и припява песен за раздяла!
Гледахме се тази вечер с нея,
тя- звезда, а аз- обикновена.
Взирах се в очите ѝ студени....
......и потъвах в нейната постеля..... -
Изведнъж разбрах..., че сме се слели,
без да можем да се разделим !
Сляхме се за миг и Вече -
Светлината Думите облече,
а Вечерницата твърде скучна
се разплака от Любов беззвучна !

10.06.2010 година

Автор
Юлиана Гатева