автор: Gligor

Това писмо е накъмто Винета от Картунци откъмто Глигор от Добролево и нема иснатпредвид само гащите на Веса. Други ора може и да го не четат а да го прескачат, понеже защото е оринтирано накъмто нея ебаси. Накъмто Винета а не накъмто Веса.
Откъде тука накъмто надоле почва писмото.


Мила ми Винето.
Ето днеска останах по свободен и реших да ти напишем това писмо в одговор на онова откъмто тебе.
Язе съм добре а ти как си.
Като съм прочел онова нещо за гащите на Веса и неколко денове не можа да мигнем ебаси. В смисал на спане, а не на мигане ваопще изобщо. По цели нощи съм се въртел а нанасам а нанатам, та по едно време Глигорица зе да ме пита кво ми е, дали па не са ме навартеле некои гадини като съм одил при Натка от горната маала. Ама она тека си дудня кога визирва Натка, та ти нема да се претисняваш, що язе си немам ни гадини ни нищо ебаси. Апа за спинове нема кво да си приказваме.
От толко бесънени нощи съм измислил, че немам нищо нанапротив да проверим Веса с гащи ли оди нанасам нанатам ели без гащи. Немам напротив също тека, да е проверим неколко пъти а не енцидентено ебаси. И ваобще даже нема нужда да пущам командирофки що язе съмси сам началник на казано, та може да турим белешка "мръднал съм за малко" и да отмаам гащи накъмто Картунци без ваопще изобщо да ми е силен проблем. Обаче ме врахлитат на талазе едни мисъли, че она може да ме не допущи да е прегледам продалжително и одговорно. Ето защо не е лошо савсем, ти да е потготвиш некакси профелактично, да ми даде да погледнем един път поди фустана й, апа понанатам сметам че ше се опрайм лесно. Що язе немам случей, да стигнем до гащи и да почне некоя да ми се дърпа тепърва отведнъж. А ти имаш ли таков случей.
Сметам че по тоа аспект се разбраме ебаси.

Тека и тека ти пишем това писмо, рекох да ти раскажем кво ми се слочи ониа денове, навързано па със гащи ама не накъмто Веса. Както си бех по градо да зимам шекер за рикиата и си викам Глигоре ти като одиш при Натка се й носиш по нещо я домат я краставица я неко люто шочле, без да става на вапрос за шишето, а колко пъти се сети да заглавичкаш Глигорица с неко армаган, та да ти не прай проблеме накъмто нея. Накъмто Натка, а не накъмто Глигорица. И да ти не приказва за срамежливи въшки ебаси.
Та вързах магарето за нещо като ограда язе и ръгнах из магазините за гащи, да търсим сгодна продавачка. Във смисъл сгодна откъмто отзаде, та да оцелим номера на Глигорица вервам се сещаш що тека. Добре ама грацките продавачки не са като нашта Цвета Лафкажийката да ти се осмихват, а направо се нерват без предопреждениа секакви. Само като им речем я се обарни да те видим по добре изотзаде и почват да ме гледат кървнишки. Даже една ми рече че ше вика мелициа ебаси. Нема да ти разправам колко продавачки обиколих че ше излезне дълго. Ама накрая намерих една на първ поглед сгодна и тоа път почнах одалече. Викам й тека и тека язе съм решил да копувам гащи на Глигорица за подарак да ми не прай проблеме зарди една Натка, та нема ли да ти е проблем да обуеш едни, що тека като те гледам си точно като неа у тезгяфа. Апа ако дадеш да те попипам изотзад със сигорнос че й оцелиме номеро викам. Е те таа след толко мъки и неволи найпосле ми се осмихна ебаси. Направо се разсме вдахновяващо и вика ей сега вика че ти премерим едни, ама ти не казваш от по скъпите ли или от по евтините вика апа язе и викам абе я тури едни средни и те тека. И она отиде зади едно перде да ги обува. После дръпна пердето и се завърте да я видим изотзаде и зе да се фръцка, а язе направо онемех. Що никакви гащи се не видат да ти кажем, а само задните й бузи се въртат а нанасам а нанатам ебаси. И от немане кво да прайм онемех за втори път, а като се даврандисах й викам ама чекай девойко каде са гащите викам. А она бръкна о гъзо си с извинение, та извади некаква сиджимка и вика е па те ги те. Подразбирва се сигорно, че язе онемех за трети път. А она ми вика тия гащи вика чиче са от последни моди та ше зарадваш Глигорица ако й ги занесеш вика. И язе да не земем да изглеждам прос, със сичкиа си акъл земах та се сагласих да ги земем. Добре ама имало да онемевам за четвърти път, що като ми ги уви и рече дай шеснайсе лева вика. За онемеването вече ти го рекох, та да не повтарам. Само че ти натъртим, че зимах гащи на Глигорица за пари колко за осам кила шльокавица ебаси.
Добре ама това не е сичко.
Като отидох там каде бех вързал магарето гледам че го нема. Распитах тоа ония и един се сети та ми рече, че видел магаре да търча след некаков камьон. Да се окаже че таа ограда била друга ебаси и ония камьонжиа да ръгне без да погледне че има нещо вързано зади него. Та ми ойде дено па на мене, да търчам да го търсим ебаси. Камьоно а не магарето. Некаде накъмто икиндиа най после го забележих. Магарето а не камьоно. Ония пезевенк се сетил да го одвърже и оно кротко си пасеше рози, у некаква градинка до един шадраван. Добре ама некаков мелиционер седеше до него. До магарето а не до шадравано. И сигорно мене е чекал, що само като ме виде и ми зима десет лева за глоба, без да ми даде да вазразявам кво и да било саществено.
Та гащите на Глигорица ми се вързаа сичко на сичко двайсе и шес лева ебаси.
Как не омрех от мъка и до днеска ми е чудно.
Абе как вика Киро Тиро, по рано бръкнеш у гащите да фанеш дупето, а сега бъркаш у дупето да фанеш гащите ебаси.
Оварте се тоа свет нещо и те тека.

Вечно твой фен, ако некоа друга се не загнезди напомежду назе.
Глигор.
От Добролево.


Д.Н.З.
Оргинала на кой одговарам е те тоа те, да си не помислиш че е некой друк:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=125862

/А Д.Н.З означева Да Не Забрайм/