Тази нощ... сънувах дъгата...
как по нея вървим, за ръце...
Ти, усмивка - добра и позната,
а аз - малко, невръстно дете.
А ръката ти... беше вселената.
Всички чувства събрани в едно.
Свежестта на тревата - зелената,
със заряда на... земно ядро...
С топлината на юлските нощи...
нежен полъх, от сутрешен бриз.
Мощна, сигурна ръката бе още,
аз обичах я, не беше каприз...
Под клепачите гледах те скрито,
изтъкан бе от... нежна мъгла,
но лицето ти, с маска покрито,
не видях. Кой ли беше това?
Кой ме води за ръка по дъгата?
Кой постави цветовете в съня?
Една ръка... топла, но непозната,
един мъж изтъкан от мъгла...
Слънчев лъч във съня се показа,
със усмивка... отворих очи...
Чух гласът ти последно как каза,
"живей девойко" - това беше ти!