Преди стомахът на нощта
да смели дневните ни грижи,
отваря някой някъде врата и
чувам детски смях безгрижен.
О, детски смях, прозрачен, син,
нима ще спреш вика на бухала!?
- Опал и злато, оникс и рубин
ти плащам! - викнах на разрухата.